София Милева

Любимият не гали ей така.
Красива е ръката на любимия…
Сълзата свърши, трябва да тека.
Угасна ада, трябва да го снимам.

Оглеждах се в очите на любимия…
След погледа му сякаш се забравих.
Морето се изправи, тъмно синьо…
Роди се бог във розовата стая.

Роди се свят, планетите възкръснаха
и днес за първи път ми се живее.
Любимият ще ме държи до късно…
Високо напрежение.