„Носталгията Беден” на д-р Явор Буков

Любен Панов

Преди дни издателство „КОАЛА ПРЕС” пусна на книжния пазар ново издание, което носи заглавие „НОСТАЛГИЯТА БЕДЕН” - РОДОВА ПАМЕТ”. /Краезнание, историография, родословие./ Това е четвъртата книга на пловдивския хуманен лекар д-р ЯВОР БУКОВ, дългогодишен преподавател в Медицинския университет в Пловдив, специалист по анатомия и хирургия. Роден в Родопите, а и работил като млад лекар в селата Борино, Змеица и в гр. Девин, в своята книга Буков показва завидно познаване на този край, на неговата нелека историческа съдба. „Носталгията Беден”/Беден е името на родното му село/ не е краеведска в научния смисъл на думата книга . Не е и мемоарна литература - Буков няма такива претенции. Но откриваме въпросите на автора към обществото, което го е родило, изградило и заобиколило днес. Някои от тях твърде неудобни и оставящи дълга следа в годините… В книгата е отделено място и за „годините на лекарското гастербайтство в Либия” в края на 80-те години, където Буков е практикувал като хирург.

Не се подвеждайте по заглавието. Не очаквайте тази книга да ви разкаже за гурбетчията, напуснал бащините си двори още необръснат за първи път и запилял се в „пустата, мамо, чужбина, бели пари да вади, за черни дни да къта…”

Тука пак ще стане дума за гурбет и неизлечима мъка по бащиното огнище. И за странство и странници ще стане дума. Ала вклещилата душата ни болка ще е по-тежка от другата, която обикновено наричаме носталгия.

Защото разказът в първо лице ще се води от един странник в собствената му родина. Разказ за самотата, която невидимо се е настанила в душите ни още от младостта и се показва едва в старините, когато е на ред безсилието да променим каквото и да е в отминалото завинаги.

И за щастието, което ни е споходило непитащо, но и също тъй непитащо си е отишло от нас заради най-елементарните закони на диалектиката, на които ние, смъртните, не можем да противостоим…

Авторът на тази книга е дългогодишен лекар. Позната ви е купчината от залепени една в друга празни рецепти, в които докторите ви предписват лечението в разбираем само за фармацевтите език. Е, представете си тогава, че все едно Явор Буков от другата страна на всяка рецепта, онази празната от текст, си е водил от време на време бележки.

…За да поеме в тези бележки част от болката на пациента може би. Или част от своята душевна болка в този ден. Или по нещо, което е видял, че в същия час си отива и той решава да го изпрати с думи, излезли от най-съкровения му речник…

Всъщност това представлява структурата на книгата. Нищо подредено на пръв поглед. И почти нищо делово. Но… само на пръв поглед…

Няколко странички от „бележника” за Божието творение, наречено Родопа. Там са и страниците за родното му село Беден. Топлите очи на мама - незатварящи се и бдящи от онзи свят заради нас, децата й… За мъдрите слова на бащината компания… После за Тъмръшката република от непокорната част на планината…

За онзи горд елен с красивия ореол от величествени рога, който обаче нарешетва на сто места снагата на хранещия го години наред лесничей в отмъщението си, че човекът веднъж несъзнателно е хвърлил камък по животното…

Безкрайните сюрии от говеда, пълзящи по тесните калдъръмени улици на селото привечер, на връщане от тучната паша… Първо кравите, после и овцете… Ще чуете техните звънливи чанове, които глъхнат чак през три села и три върха… Само че не сега… В стари времена било това…/Така казват от някакъв неизяснен срам селяните днес, макар и добре да помнят, че тези времена не отстоят от живите сега толкова далеко…/

И родът Букови във втората част на книгата. Докторът винаги се е гордял със освоя родопски произход и род заради една съвсем простичка причина: тази фамилия преди повече от сто години слага началото си тука, в Девинския край /и по-точно в белоногото, гледано от южния му склон, село Беден/. И тръгва по света с достойнството на хора , разнасящи най-добрите черти на българската ценностна система и култура…

Книгата не е краеведска в научния смисъл на думата. Но дава представа за този край, непознат за повечето млади хора. Не е и мемоарна литература - Буков няма такива претенции. Но откриваме въпросите на Буков към обществото, което го е родило, изградило и заобиколило днес. Някои от тях неудобни и оставящи дълга следа след себе си в годините…Мъчни за отговор.

Текста в следващите страници аз нарекох за себе си един своеобразен летоструй. Точно летоброене няма, но болезненото чувство по роден край и близки няма как да очертаеш с време.

По тези признаци е търсил в себе си носталгията авторът, откривайки ни за размисъл неотговорени въпроси. Временна или дълговечна е човешката тъга по отминалото? /И само по доброто минало или и по онова, с което сме бързали да се разделим?…/

Знам, че библейските текстове имат отговор. /Всяко минало било светлата част за подготовка на бъдното…/ Но не помня в някое от житията на светците да се е изразявала мъка по Христовия кръст…

Виж - радостта след слизането от Него - да…