Мария Антонова

На 28 април 2019 г. в 7,30 часа потеглихме на екскурзия с автобус по маршрута: София-Букурещ-Брашов-Синая. Още с влизането ни на територията на Румъния видяхме новопостроен голям замък. От екскурзовода разбрахме, че е бил на богат циганин, но държавата го конфискувала и сега беше неизползван. Стоеше сред полето като захвърлена голяма играчка.

Около 13 часа вече бяхме преминали българската граница и естествено след дълъг път следваше почивка за 15 минути. Някои от нас си купиха сандвичи, а други, които си носеха такива, обядваха седнали на столчетата в заведението. Според думите на екскурзовода ни предстоеше дълъг път. Трябваше да пристигнем в Брашов и след кратка почивка да поемем към Бран и замъка Дракула, за да можем вечерта да пристигнем в резервирания хотел в Синая.

Когато отново тръгнахме, изненадата ни беше всеобща. Магистралата - в отлично състояние, шофьорът - явно опитен, караше с удоволствие и отвреме-навреме си тананикаше. Когато наближихме Букурещ - столицата на Румъния - екскурзоводът ни каза, че няма да минем по околовръстното, защото вероятно ще има задръствания и затова ще преминем през центъра на столицата за по-направо, а и да го разгледаме макар и за кратко. С влизането в централната част на Букурещ се впечатлих от чудесната архитектура на нови и стари сгради, а по централните улици на града на всеки стълб се вееше румънското знаме. И ми стана мъчно и болно. Нима ние не можем да поставим знамена по бул. „Васил Левски”, бул. Св. Патриарх Евтимий”, бул. „Мария Луиза”, по бул. „Цариградско шосе” и т.н. Можем, но нямаме прозорлив управа на столицата. По шосето до аерогарата не съм сигурна дали няма, но като гледам как се грижи местната власт, допускам, че го няма националното знаме и по този булевард. Знамето е затова национален трибагреник, за да създава и настроение, и гордост, че сме българи, но кой да се сети за това. Ако стане дума за рушене, за събаряне на паметници, общинските съветници ще са първите за тази идея, а и често те са инициаторите да се премахне този или онзи паметник. Но да създават, затова не се сещат.

С автобуса преминахме покрай сградата на Румънския парламент. Екскурзоводът ни каза, че строежът бил започнат от времето на президента Николае Чаушеску, но събитията попречили да бъде довършена сградата при неговото управление. Минахме и покрай арката, заради която Букурещ е известен като „малкият Париж”. И естествено спряхме за кратка почивка. Имахме и време да разгледаме Музея на селото (заслужава си да бъде видян от посещаващите столицата).

След около час отново потеглихме. Ние гонехме времето, но и то ни притискаше доста осезаемо. Предстоеше ни да видим Брашов. Автобусът спря на стоянка близо до централната част на града. Град Брашов се намира в центъра на областта Трансилвания. Оттам е бил моят дядо по майчина линия. Тук земята не е плодородна. Хората се занимават предимно със скотовъдство. Със слизането от автобуса ми направи впечатление, че градът е чист. Тяхната служба „Озеленяване” е измислила начин как да привлече вниманието на местните, а и това на гостите на града: изплели са от мека тел паун, петел, заек и др. животни и птици; напълнили са ги с пръст и са засадили в тях цветя. Оставям, което видях на вашето въображение, уважаеми читателю. Само ще каже, че по протежението на булевардите е истинска красота.

Метри ни деляха от шадравана в центъра на града, както и от пъстрите малки влакчета, които разхождаха гражданите и гостите на Брашов. Отдалече чувахме великденската Света литургия, която се извършваше на площада пред църквата „Св. Въведение Богородично”. На изградена сцена за случая бяха се събрали около десетина свещеници, които с прекрасните си гласове отдаваха почит към възнеслия се Иисус Христос и почитаемата Му майка - Св. Богородица. Още пазя записа на изпълнението на един от свещениците. Такъв глас не бях чувала (може би само на нашия голям оперен и църковен певец Борис Христов). Силен, мощен, заставящ минаващите граждани да се спрат и да вземат участие в тази църковна служба. Постояхме и ние, след което се отправихме по разчет на времето за „Черната църква”, която е в готически стил и е строена в продължение на над триста години (започната през 1385 г. и завършена през 1689 г.). Името й идва от пожара, избухнал на покрива, който е бил изцяло унищожен, а стените почернели от дима. След този ужасяващ погром можем дълбоко да съжаляваме, че се е случило това нещастие в града.

След почивката и разходката от близо час, тръгнахме отново на път за замъка на Дракула, който се намира в село Бран. Тук живеят румънци, германци и унгарци. С влизането в Бран видяхме, че част от къщите са разположени по протежението на пътя, по който се движат автомобили. Покривите им са с куполовидна форма, като на едни от тях имаше кръстове, а на други не. Тогава именно разбрахме, че в това румънско село живеят различни етноси и само румънците поставят кръстове на домовете си.

Пристигнали в подножието на замъка, трябваше да се наредим на дълга опашка за билети, за да влезем в зоната му и да поемем нагоре по пътя към него. Той се намира над прохода Ракур-Бран. Според екскурзовода ни, Влад Цепеш Дракула е преминавал прохода неведнъж, но няма сведения да е превземал крепостта - замък, която по това време се е използвала само за предпазване от нашественици т.е. ползвала се е като наблюдателна кула.

В коментари около замъка дойде и нашият ред. Изкачвахме се по стръмни стълби, като от двете страни имаше перила, но разстоянието между тях беше много широко и почти всички избягваха да бъдат по средата. Вътре в замъка видяхме легла, столове, маси, шкафове, камини и какво ли още не, което създаваше уютна атмосфера. И отново от екскурзовода научихме, че цялото това битово обзавеждане е направено по желание на кралица Мария.

Стаите бяха малки, но непрекъснато трябваше да се движим по тесните тунели, за да се качим на по-горните етажи. Последното изкачване беше твърде неприятно, защото минавахме по много тясно стълбище и можехме да се хващаме са за едно въже. Когато стигнахме горе си поех  въздух и в този момент насреща ми застана един висок бял мечок, държащ кошничка, от която трябваше да си взема червено яйце.

Легендите разказват, че кралица Мария много е харесвала Балчик и точно там е построила двореца, който бил завършен през 1934 г., а на 18 юли 1938 г. умира в Синая. Погребана е в манастира в Куртия де Арджеш при съпруга си крал - Фердинанд Първи. Каква ирония на съдбата: да си построиш Дворец и да не можеш да му се порадваш. По нейна воля сърцето ? било погребано в Двореца, но след Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., когато Южна Добруджа преминава в България, то е преместено в Румъния и поставено в кулата на замъка в Бран, където е и днес.

В хотела, в който бяхме отседнали, имаше конферентна зала, а на вратата с големи букви пишеше REDJINA MARIA т. е кралица Мария.

В късния следобед пристигнахме в хотела в Синая. Екскурзоводът ни настани по стаите и обяви часа за вечеря. Районът около хотела бе красив. Отсреща - Карпатите, а до хотела е изграден голям шадраван, който цяла нощ ни създаваше  алюзията, че навън вали дъжд. Когато дойде време за вечеря, не очаквахме изненадата, която ни направиха румънците. На всяка маса бяха поставени ордьоври, чаша ракия, чаша вино, а в малки панерчета козунак и по едно червено яйце. След това започнаха да сервират парче ангнешко месо с картофена и зелена салата. По уредбата звучаха песните на Николина Чакърдъкова. В един момент заговори мъжки глас на български език. Управителят на комплекса е бил българин и намерил време, за да дойде, за да ни поздрави с Великденския празник

На другия ден пеша се отправихме към замъка „Пелеш”. Построен в германски стил в края на ХIХ век. Материалите, заедно с майсторите, са докарани от Германия и платени от самия крал Карол Първи. Замъкът е бил резиденция на крал Карол и кралица Виктория. Когато отидохме имаше дълга опашка, но хората бяха или изморени, или не им се говореше. Влизането ставаше по групи с ползване на три езика: румънски, английски и немски. Още от партерния етаж ни пое екскурзовод, който по време на обиколката ни разказа за замъка и неговите обитатели. На първия етаж в една от стаите е събрана колекция от оръжия на краля, а една голяма картина разказва за битката на румънски войници с турците при Никопол през 1396 г. Можехме да видим балната зала с множеството огледала, както са по принцип всички бални зали по света. Впечатляващи бяха в тази зала позлатените полилеи. Интерес и то немалък, но запомнящ се, е библиотеката, която е на два етажа, а до нея са покоите на краля и кралицата.

Всяка стая в замъка бе оригинална и нямаше нищо общо с предшестващата. Подредбата им бе заимствана от Индия. Интересно е, че този индийски стил бе достигнал и до Балканите по един своеобразен начин: килими, фонтани и разбира се, богата палитра от цветове.

В градината и около замъка са множеството скулптури на животни, саксии и ограждения с различни орнаменти. В една изчистена част от градината в специално ограждение беше поставена черна мраморна скулптура на кралица Виктория, седнала на специален постамент, също от черен мрамор. Имаше и полицай, който непрекъснато обикаляше. И докато се чудех как да вляза поне малко по-навътре, за да мога по-добре да я снимам, при мен дойде жена, която на български език ме попита с какво може да ми помогне. На молбата ми полицаят да ми разреши да вляза, за да снимам съпругата на крал Карол Първи, тя в същият миг се върна и каза, че имам неговото разрешение. По-късно разговаряхме на български, разказа ми, че е българка и че нейните роднини през 1940 г. са заминали в България, но родителите й, макар че били българи, останали в Румъния. Разделихме се сърдечно и с благодарност от моя страна.

До замъка „Пелеш” в началото на 20-те години на миналия век е построен по-малък  замък, наречен „Пелишор”. Предназначен е за резиденция на племенника на крал Карол Първи - Фердинанд Първи и съпругата му кралица Мария (тази, която по-късно е предпочела уединение в построения от нея дворец в Балчик).

С това нашата екскурзия завърши. На тръгване минахме покрай манастира на Синая (Синайския) и мислено се сбогувахме с всичко онова, което очите ни бяха видели, а сърцето ни бе почувствало.