ОЧАКВАНЕ
ОЧАКВАНЕ
Като миг, като стон, като шепот,
като ромон от златни листа,
се изнизва денят - сякаш ехо
са животът, смъртта, любовта.
Чакаш, искаш, мечтаеш, копнееш,
тичаш, молиш се, търсиш, градиш.
И в ръцете си сякаш люлееш
онзи приказен, истински миг,
в който всичко ще бъде прекрасно
като звън, като сън, като стих -
всичко бистро ще бъде, и ясно.
Аз за всичко отдавна простих…
НАПРАВИ СИ ХВЪРЧИЛО
Направи си хвърчило от вестник,
полети с него с всички мечти.
Остави го да бъде предвестник
на живота от бъдните дни.
Забрави за несгоди и мъка.
Забрави за години тъга.
Сякаш времето болката стъпка,
а под стъпката никнат цветя.
Да е светло, уютно, красиво.
Да изгрява пак златният диск.
Облак тъмен тъгата да скрие
да трепти позлатен всеки лист.
Направи си хвърчило крилато -
детска твоя леляна мечта.
Нека то да лети над Земята
и да прави усмихнат света!
***
Липата не е цъфнала дори -
ни пъпки, ни листенца има.
И ято птици в нея не гнезди,
а в себе си усещам още зимата…
Дали, защото голото дърво
напомня ми, че някога ще цъфне
и ароматният му цвят - дано!
наоколо със смях ще се промъкне?
Ще бъде пак красив животът нов
и птици златопери ще прелитат…
Очаквам пролетния благослов -
и в теб, и в мен ще търся този ритъм…
***
Когато съм щастлива - в мен сияят
душа и тяло, мисъл и усмивка;
цветята ми отвръщат и играят…
Танцуват даже думите и сричките.
Когато ми е тъжно и унило,
надвисват облаците над липите.
И сякаш някой със ръце измил е
и образи, и птици, и звездите.
Нормално! Казано е - настроение.
Но все по-често мрачно е в душата ми.
Как искам точно ти да си до мене!
И взирам се до болка във вратата…
***
Залезът е слънчева прегръдка -
още малко и ще си отиде.
Ще си тръгне - стъпка подир стъпка,
ще изчезне зад високите баири.
Ще се скрие зад шубраци потъмнели,
ален клон, гаснеещ в здрачината.
Ще докосне с лъч водите ледени,
после рибите, на лодките веслата…
Ще погали с порив мимолетен
рибите, седефените миди,
теб и мен - от времето отнесени…
И тогава чак ще си отиде.
