Румяна Раднева

Очи - загадъчни очи, красиви
тъй често, дълго спират се на мен.
Припламват в тях светкавици игриви,
ту призрачна мъгла - обвива в плен.

Докосва ме, омайва ме магия -
най-светлата магия на света.
Връхлита тъй жадувана стихия -
най-странната стихия - любовта!

Мечтани, влюбени очи красиви
обграждат ме в неподозиран плен.
Неволно свеждах моите ресници,
но трепна в миг кошутата у мен!

Какво таяха тъмните зеници -
копнеж за нежност
или елена-самец запиянен
кошута диреше по снежната пътека,
оставила следа неуловима, лека
и в тайнството
на зимна приказка пленен,
елена влюбен следваше унесен
на любовта тъй дивния рефрен!

Налей ми пълна чаша да изпия -
малага от кристала да искри.
И лумнала в душите ни магия
да подарим на слънцето в зори.
Вкусът тръпчив на вино недопито
по устните ни дълго да горчи.
Ревниво да стаим в сърцето скрити
красивите, загадъчни очи…