КАРТИНА ОТ ЕСЕН
КАРТИНА ОТ ЕСЕН
Танцува есен и усещам горчивото
на хризантеми, които всяко утро разпаква зората
и ми е хубаво, ароматно, леко и толкова мило,
като на малко дете, бродещо само през полята.
И неволно се питам - не бързах ли толкова много,
че животът скъси със замах своите летни пътеки,
че което получих с много труд, е меко казано: скромно
или туй, което ми даде съдбата, получава не всеки?
И обзема ме смут с тази мисъл внезапна в главата -
как можах да допусна съмнение, аз съм щастлива! -
с това циганско лято, с тази есен, толкоз дълга и златна,
като брошка от месец октомври,
която тъй ми отива!
***
Изпратих дъжда да плаче над вашите гробове,
тежко да бият капките върху чимшира,
да превива вятърът на елите тънките стволове,
листата, с които сезонът бавно се срива.
Аз не исках толкова много години
да ме събужда болка по спомени, живи и мили.
Да сте до мен исках, но всичко е вече отминало…
Дълго плаках с цветята над вашите неми могили.
И се сливам с пороя, който днес ви изпратих -
идвам без свещи и жито - само аз съм и моята горест -
днес, на Задушница. Дъждът бие с лакти земята,
тъй силно бие, сякаш иска да ви изрови…
ДЕКЕМВРИ 023
Каквото беше - като насън отмина -
цъфтеж напролет, лято прегарящо свода,
земетръси и дъжд, като библейска лавина…
Есен мъглива си тръгва,
а с нея и хора…
Върти се светът, приютът на празните думи
става все по-тесен, множат се лъжливи словата -
сякаш сме стадо от безсловесни маймуни,
мирът е крехък, скорост набира войната.
Колко е чудно, как се повтарят нещата -
добро да правим - всеки безспирно повтаря.
После с охота предава близък приятел,
и с това дело пред Господ - бог се представя.
Помни: когато Коледа светла пристига -
отдалечи се, иди при снега на двора -
небесната нафора идва все тъй изобилна,
за да пречисти света на земните хора.
