превод: Любомир Духлински

Всеизвестен факт е, е великият руски актьор и клоун Юрий Владимирович Никулин е бил голям шегаджия. Освен огромния брой вицове, които той е събрал през живота си в три книги, Никулин е автор и на десетки популярни в Русия и извън нея анекдоти. Предлагаме ви малка подборка от авторските му анекдоти.

* * *
- Защо имаш толкова късмет на карти, но никога не печелиш на конни надбягвания?
- Опитвал ли си някога да скриеш кон в ръкава си?

* * *
Две дами си говорят за брак.
- Струва ми се, - казва едната, - че бракът прилича на мираж в пустинята - дворци, палми, камили. После дворецът изчезва, последван от палмите и накрая оставаш само с камилата.

* * *
- Перлите, които ще нося в първо действие, трябва да са истински - настоява капризна актриса.
- Всичко ще бъде истинско, скъпа! - казва директорът на театъра. - Всичко ще е истинско - и бисерите в първо действие, и отровата в последното.

* * *
Съдят мъж, хвърлил хладилник от прозорец на третия етаж, който при падането си премазал крака на преминаващ отдолу човек.
Съдията:
- Обвиняеми, разкажете ми как стана всичко.
Обвиняемият:
- Пристигнах сутринта от командировка, влязох вкъщи, жена ми беше бледа и объркана. Къде е той? - викам на жена ми. - Тя мълчи, виждам, че задната врата е отворена. Втурвам се към прозореца, отварям го и гледам - той тича под прозореца по долни гащи. Грабнах хладилника и го хвърлих през прозореца върху главата му. За съжаление пропуснах и само му нараних крака.
Съдията:
- Пострадалият. Имате думата.
Пострадалият пристъпва, накуцвайки:
- Другарю съдия, всяка сутрин преди работа ходя да тичам. Сутринта на 5 май, както винаги, бягах по маршрута си и изведнъж нещо изсвири отгоре. Виждам, че лети хладилник. Едвам се измъкнах.
Съдията:
- Моля, поканете свидетеля.
Внасят на ръце човек в залата. Ръцете и краката му са гипсирани.
Свидетелят:
- Седя си аз, значи, в хладилника…

* * *
В магазина за домашни любимци.
- Имате ли папагал?
- За съжаление не, но можем да предложим кълвач.
- Какво, той също ли говори?
- Не, но владее морзовата азбука.

* * *
Таксиметровият шофьор е взел пътници: жена и дете. Те си говорят:
- Ако баща ми беше слон, майка ми слон, аз щях да бъда слонче. Ако баща ми беше вълк, майка ми беше вълчица, аз щях да съм вълче и т.н., и т.н.
Шофьорът, вече изтощен и ядосан, пита:
- Слушай! И ако баща ти беше магаре, а майка ти беше коза, какъв щеше да си?
- Таксиметров шофьор - отсича малкият.

* * *
В ресторант един сервитьор говори на друг, кимайки към пиян, който е заспал на масата.
- Защо не изхвърлите този пияница на улицата?
- Да не си луд? Всеки път, когато го събудя, той си плаща сметката.

* * *
Съпругата е в командировка. Обажда се на съпруга си.
- Как е нашата котка?
- Тя умря.
- Ужасно! Не можеш ли да съобщиш това по-деликатно? Например - качила се е на покрива и чак тогава ще ми кажеш, че е паднала и се е претрепала. Ясно ли ти е?
- Напълно.
- А как е майка ми?
- Седи на покрива…

* * *
Разследващите органи се заинтересували от един грузинец.
- Как с двеста рубли заплата на месец успяхте да си купите Волга?
- Защо пък не? Когато служих в армията, получавах три рубли и седемдесет копейки и имах танк!

* * *
Двама ловци си говорят.
- С какъв барут зареждате патроните си, когато стреляте по дива свиня?
- Само димен.
- Той по-силно ли бие?
- Не, но докато димът се разсее, успявам да се кача на дървото.

* * *
- Значи ви обвиняват в шарлатанство. Продавате на клиентите си еликсира на вечната младост. Осъждан ли сте преди?
- Да. През 1600 г., през 1750 г. и през 1895 г.

* * *
В отдел Човешки ресурси:
- Колко време работихте на последното място?
- Осем години.
- Защо напуснахте?
- Обявиха амнистия.