Бедри Еюбоглу

превод: Азиз Таш

НА МОЯ СИН МЕХМЕТ
(Уча го какво е къща)

Къща се нарича кутията на дупки там отсреща.
Човеците тук пият, тук ядат.
А също тъй се занимават с твърде странни работи,
ала за тях е неприлично да говорим.
Похлупени са къщите ни
и поетите поглеждат към небето през прозорци.
Обаче птичите гнезда не са похлупени –
затуй и птиците не пишат стихове.

БЕЛЕЖКИ ОТ НЮ ЙОРК

Вземи пет-десет кукуруза.
Наръфай ги оттук-оттам,
но не докрай.
Уголеми ги милиони пъти.
Нахвърляй ги сред мрака.
Вътрешността им хубавичко освети.
И ето ти: нюйоркска вечер.

МРАВКАТА

Ей, мравке,
как си стигнала четирийсет и шестия етаж?
По стълбите ли,
или с асансьора?

Човече,
самовлюбен идиот,
нима се удиви,
че сторих нещо сторено от теб,
и обзалагаш ли се, че във всяко нещо
имаш ти над мравката превес?

Човекът се изхили,
след това отвориха
един прозорец на четирийсет и шестия етаж
и скочиха.

Човечецът се пръсна върху тротоара като някакъв кашон,
потънал в кръв.
А мравката ли? Тя не бързаше за никъде –
все още беше някъде преди четирийсет и втория етаж.

БЕЗ КАЛЕМ

Ти, сливово дърво, за мене не мисли,
а гледай цветовете си да разцъфтиш.