Бедри Рахми Еюбоглу, турски поет, е роден през 1913 г. в Гьореле. Приет е в Академията за изящни изкуства в Истанбул, но преди да завърши, заминава за Франция, където работи в различни ателиета. След завръщането си в Турция продължава да практикува като художник. Пише за в. “Тан” (“Зора”). Работи в Главно управление по монопола и в Академията, която на младини не успява да завърши. За да следи отблизо световните литературни течения, пътува често в Европа, прекарва и пет години в САЩ. Поезията на Бедри Рахми Еюбоглу не се вписва напълно в никое от доминиращите през 40-те години поетически течения. Той се присъединява към Новото литературно течение от 1940 г., но не припознава нито разбиранията на социалната поезия, нито тези на гарибистите, нито пък онези на чистата поезия. Темите за Вселената и тялото, които са най-предпочитаните от поета, са във философските рамки на материалистическия пантеизъм. Любовта му към народното творчество има своето отражение както върху картините му, така и върху поетическия му език. Присъщото на художниците цветоусещане е отразено и в стихотворенията му. Автор на книгите: “Писма до Твореца” (1941); “Черница” (1948); “Сол” (1952); “Трите заедно” (1956); “Черница 69” (1969); “Напълни се, черно менче, напълни” (1974); “Живях” (1977). Умира през 1975 г.

Публикации:

Поезия:

НА МОЯ СИН МЕХМЕТ/ превод: Азиз Таш/ брой 14 ноември 2009

НАЧУПЕНО НА ПАРЧЕНЦА/ превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов/ брой 97 юли 2017