АБАКА
Пътувах за София.
Увлечени в разговори, не забелязахме как влакът отминаваше бързо гара след гара. Възрастният ни съпътник разправяше:
- Беше отдавна - в лудите ми младини, бях известен като най-буйният и най-решителният околийски началник. Един ден получавам бързо нареждане да се явя лично при министъра си.
- Слушай - каза ми министърът, при когото се явих още на другия ден. - Из Родопите върлува разбойникът Абака, изплашил е целия оня край. Местните власти не могат да се справят с него. Казаха ми за тебе, че си смел, че можеш да очистиш оная област от страшния разбойник. Ще бъдеш възнаграден, както трябва. На добър час! Желая ти успех!
Разбира се, приех, поласкан от направената ми чест, а още повече и затова, че аз обичах опасностите. Поисках само да взема със себе си двама-трима мои верни и опитни стражари, което желание ми биде изпълнено.
Беше лятно време. Пленен бях от планинския край с великолепните му гори и от простите и сурови нрави на жителите му.
Хубавец и напет, какъвто бях, те не подозираха у мене силен дух, защото забелязвах, че ме изглеждаха някак състрадателно. „Ехе - навярно си мислеха те - ти ли ще уплашиш Абака!”
Първата ми работа беше да се опозная лично с местността, да обиколя селата, да поставя стражи при опасни завои, да пусна по пътищата усилени групи от въоръжени конници.
Около две-три седмици не се случи нищо, никъде не се появи Абака.
Една вечер, тъкмо се прибирах в квартирата си, съобщиха ми, че няколко каруци са спрели пред околийското управление, обрани недалеч от града от Абака.
Просто ме вбеси тая вест, още повече ироничния поздрав на Абака: „Много здраве на новия началник”, рекъл той. „Да се пази по-добре, да не би да обера и него.”
Дигнах на крак цялата полиция, пръснах я навред, отдето предполагах, че може да мине разбойникът, но никаква следа от него.
След три-чртири дни нов обир беше извършен върху пътници и то на съвсем друго място. Почнах да се убеждавам, че населението е тъй изплашено и недоверчиво към властта, та не смее да й обажда къде се движи разбойникът.
Но едно обстоятелство ни насочи да се разправя с Абака по друг начин. Дойде ми на ум да издиря какви престъпления е извършил Абака, и се оказа, че освен многото обири върху незащитеното население, той е извършил само едно убийство и то на собствения си брат.
Абака бил снажен и силен мъж, но с добра и кротка душа. Имал малко земледелчески имот и се занимавал главно с търговия на добитък, която го заставяла да се отделя от семейството си по два-три дни.
Когато се върнал един ден вкъщи от Пазарджик, дето бил ходил по работата си, жена му с плач му доверила, че неговият брат се поругал над семейната му чест като я изнасилил.
Абака, озверен, веднага отишъл у брата си и, без да иска обяснения, заклал го като яре пред слисаната му жена и деца. Подирен от властта да отговаря за убийството, Абака се укрил.
След няколко дни извършил първия си обир. Събрал след това при себе си още двама-трима хаймани и почнали се обири след обири.
Отрасъл съм между турци, зная езика им, но още по-добре нравите им, особено дивата им ревност към семейната чест. Затова ясно ми стана що е накарало Абака да хване гората. Тогава реших да действам към разбойника с добро, уверен, че ще го покоря.
Повиках жена му, стройна и с големи очи кадъна, и насаме й заръчах какво да каже на мъжа си.
- По някакъв начин - казах й - той ти се обажда. Съобщи му, че искам да се срещна с него за негово добро. Нека той определи среща, дето иска и когато иска.
Жена му изпълни желанието ми. След няколко дни тя ми съобщи къде и кога да се явя. не без стеснения се реших да отида, макар да се облягах на честната дума, която разбойникът беше ми дал чрез жена си.
Отидох сам, без да се обадя, разбира се, както беше уговорено, и на моите хора къде заминавам. На уреченото място при един завой пред мене се явиха двама въоръжени, заповядаха ми да сляза от коня, да си дигна ръцете и да се обърна гърбом към тях.
Тогава те пристъпиха предпазливо до мене, обезоръжиха ме и ме поведоха из стръмна пътека сред гъста гора.
На една полянка почиваше Абака. Щом ме видя, стана, поздрави ме отдалече, а после ми подаде ръката си. Пред мене беше с ножове и пушка едър турчин, с поглед, който издаваше добра душа, но и воля.
Навярно по лицето ми той забеляза уплаха, та той ми рече:
- Бъди спокоен, приятелю! Както здрав си дошъл и здрав ще си отидеш, както и да се разделим. Тук си под мое покровителство. Говори сега!
- Искам да сме сами - му казах.
Абака помоли двамата си другари да се отстранят и да пазят.
- Сега сме сами. Само Бог е над нас. Говори!
- Пратен съм в тоя край - почнах аз - да те хвана или премахна. Не ми се удаде досега, но твоят край няма да бъде друг, ако продължаваш разбойническия си занаят. Аз знам що те е накарало да станеш разбойник, и, за да те спася, реших да дойда при тебе. Ти си убил брата си, защото без срам пред хората и без страх от Бога той е осквернил твоя дом. Направил си го, защото си честен човек и, защото си честен, не си искал да се предадеш на властта. Тя почнала да те преследва, озлобила те и обяснима е твоята самоотбрана. Но честно ли е да отнемаш хляба на тия, които с мъка го печелят? Знам - ти ще кажеш, как инак ще живееш? Слушай, Абака! Аз съм представител на властта, но аз ти говоря човешки, не законът както ми повелява, а както сърцето ми подсказва. Ти не си по душа разбойник, ако и целия край да си наплашил. Има един само начин да се прибереш при семейството си и да заживееш пак с мирен труд. Аз сам ще ти помогна за това. Нареди до жена си да продаде всичко, що имаш в село, аз ще я улесня да се изсели и замине за Турция или където искаш в страната ни. Ще снабдя и тебе с документи на друго име и никой няма да знае, освен аз, кой си и къде си. Кълна се в най-милото си, че ще пазя тайната. Ето това исках да ти кажа. Съгласен ли си?
Докато говорех, виждах как разбойникът се потеше от вълнение. Въздъхна от дълбоко, хвана ми силно ръката и рече:
- Брат да си ми, давам ти честна дума - ще го сторя.
След като се поуспокои, покани ме и седнахме. Тоя упорит, но простосърдечен турчин напълно ми се довери. Приказвахме си откровено и обмисляхме подробности за изселване на семейството му. На раздяла с една признателност, която се среща само у скромни и честни души, Абака ми каза:
- Не дай Боже зло да те сполети. Знай, че и аз съм човек, и аз мога добро да направя.
Абака извика другарите си, заповяда да ми предадат оръжието и коня и да ме изпроводят до мястото, отдето ме доведоха.
Каквото бях обещал на Абака, направих го, без някой да подозре и разбере, като продължавах, разбира се, да охранявам поверената ми област. Ни един обир не се извърши след срещата ми с разбойника.
А когато населението научи, че семейството на Абака продало имота си и се изселило в Турция, почна напълно да се успокоява. Престана след известно време даже да се говори за Абака, за когото всички вярваха, че се е прехвърлил също в Турция, за което и аз сам официално донесох. Само аз знаех, че касапинът Шарамет в Бургас е прочутият някогашен родопски разбойник Абака.
Когато старецът завърши разказа си, власкът наближаваше София и пътниците почнаха да прибират багажа си.
- Жив ли е Абака? - полюбопитствахме да узнаем.
- Преди няколко години починал. Направил добро състояние. Не е ставало нужда да ми помогне, както му се искаше, но научавах, че на мнозина други е помагал. Искало ми се е да ида до Бургас, да му погостувам, но почнаха войни, па и аз впрегнат в грижи и залисии по деца и търговия, все отлагах. Няма никога да си простя, че го не споходих.
——————-
в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 225, 11.03.1934 г.
