(Обзор, базиращ се на интервюта на икономиста Михаил Хазин, специалист и по теория на властта, давани през последните два месеца на 2023; [khazin.ru])

Александър Гочев

През 1990-2000 години всички смятаха, че в света има ред, че светът се управлява от “Kръстник”, който решава всички спорни въпроси. В един момент се оказа, че “Kръстникът” има проблем - парите му се свършиха. Защо е така той  не може да си обясни - липсва му съвременна икономическа теория. Теорията, която му е под ръка, бе разработена през 1970-те години и помогна да се разпадне СССР. Главен елемент на тази теория е стимулиране на купувача чрез емисия на долари (Рейгъномика, 1984 година).

Например, стимулират се семейни разходи до степен съществено превишаващи семейните приходи. В САЩ  днес общото стимулиране надхвърля  по обем Брутния Вътрешен Продукт с около 25%. В началото всеки напечатан долар носи печалба, да кажем 25 цента, но постепенно започват проблемите - печалбата постепенно започва да намалява до нула и после идва чистата загуба: всеки напечатан долар връща обратно, например, само 95 цента. Стана ясно, че нещата не могат да вървят добре безкрайно дълго. И още, че нещо трябва да се направи. Какво точно трябва да се направи, обаче,  съвсем не е ясно.

В света конкуренцията отдавна е между Глобални проекти, а не между отделни държави. Днес САЩ са окупирана страна, не окончателно, но много съществено, от наднационалния Западния глобален проект чрез органите му Международния валутен фонд, Световната банка, Световна търговска организация и др.

Русия беше също окупирана, особено през 1990-те години, като даже и днес нейната финансова политика е все още под същия Глобален контрол чрез Министерството на финансите и Централната банка на Русия.

Друг пример е Проектът за възстановяване на Британската империя. След като през 1936 г. на власт идва Чърчил, представител на банкерите, започва  разрушаването на империята и е доведено до край. Днес се работи по нейното възстановяване като една от действуващите фигури беше Хенри Кисинджър, починал наскоро на 100 години.

Вече става ясно, че ресурсът, на който се гради Западният глобален финансов проект, управляван от Economics, е изчерпан напълно (печатането на нови долари не води до печалба). По тази причина САЩ, които олицетворяват този световен ред, не са повече в състояние да го поддържат.

Всички явления, които наблюдаваме днес, са следствие от тази икономическа ситуация.

Като основен  фактор се очертават икономическите проблеми на САЩ, проблеми  неразрешими в рамките на неолибералната икономическа наука. По простата причина,  че според тази наука такива проблеми, като тези в момента, не могат да съществуват по принцип.

Изведнъж се оказва, че вместо един “Кръстник”, който си е устроил света по негова си схема, се появяват много играчи, които предпочитат да разрешават спорни ситуации с груба сила и чрез по-мощна промишленост. Например, Япония и Виетнам, с общо население сравнимо с това на САЩ, сключват договор като трябва да се подчертае, че тези страни имат собствено и независимо мнение как да си устойват живота.

Оттук веднага следва, че ако промишлеността на САЩ не е в ред, то трябва да се възстановява за предстоящи битки на тоя фронт. Така през 2014 г. в САЩ се появиха сили, които настояват за възстановяване на американската промишленост с лозунга “Да направим Америка отново велика!”

С този лозунг Тръмп спечели президентските избори през 2016 г. Той не успя да направи Америка отново велика по няколко причини: (а) Оказа  се слаб администратор - “изядоха го жив” на апаратно ниво; (б) Не се опита даже да разруши световната неолиберална финансова структура (Бретън-Уудската система) включваща Световната банка, Международния валутен фонд и подобните им, чието поддържане гълта много пари; (в) Промишленият пазар в САЩ е прегрят: в него се консумира даже повече отколкото е капацитетът му и да се оживи промишлеността с такъв пренаситен пазар е практически невъзможно.

Например, даже по време на войната в Украйна, американската промишленост не може да увеличи производството си на снаряди. Освен това редовно се отклоняват пари, предназначени за производството към финансовите пазари за по-голяма печалба (спекулативни операции на борсата). Производството е днес е под критичното т.е. спешно са нужни нови пазари.

Ситуацията е такава, че получаваният днес доход в рамките на Бретън-Уудската система  е недостатъчен да поддържа нейната огромна инфраструктура, създадена за стимулиране на покупателна способност на населението, съответно, за печалби на тази основа.

Неочаквано се оказа, че стимулите вече спират - не са повече ефективни: всеки напечатан долар за стимул носи обратно по-малко от долар. Това е и причината, че  големи молове започват да се затварят.

Или ако в небостъргача на даден бизнес център са заети само една трета от етажите, то той става нерентабилен (Сан Франциско като пример тука).

Влакове започват да дерайлират поради отлагане на текущи ремонти. Поддържащи ремонти се отлагат, докато мине кризата, която все не свършва поради факта, че кризата е започнала през 2008 г. и продължава - става дума за структурна инфлация - много бавна, но много продължителна. Подобна бе ситуацията в СССР в средата на 1980-те години, а също така в САЩ през 1930-те и 1970-те години.

Днешната икономическа система е построена така, че главната печалба се реализира от финансовия сектор, управляван  изключително от неолиберални финансисти, които знаят, като Божа заповед, че най-главното е печалбата в долари. (Вповече произведени машини, оръдия, танкове, инструменти и др. реални ценности не влизат във сметката.)

По тази причина неолибералните експерти моментално отклоняват долари, инвестирани в реалното производство към финансовия сектор, по-точно към спекулативните борсови пазари. В резултат цялата система започва да се руши.

Независимо от фактите, че САЩ ограбват Европа като прехвърлят нейната индустрия зад океана и че инвестират значителни средства за въоръжаване, общата промишлена продукция на САЩ през последните два месеца започна да намалява.

И какво трябва да се направи с такъв един проблем не е ясно на никого. Това са и главните претенции към Байдън - не може да реши този проблем. Проблемът, обаче, изобщо не е в Байдън - проблемът е в господството на международния транснационален финансов елит, политически представян от Байдън.

Инвестиране в реалния сектор на икономиката противоречи на основния мозъчен конструкт на този елит, въоръжен със съответната финансова технология, че по принцип не може да има инвестиции в реалния сектор.

За разлика, в Русия все още е запазена, неофициално, класическата политикономическа школа и този проблем, какво трябва да се направи относно описаната по-горе картинка,  е бил решен още преди 20-ина години от Олег Григориев и група икономисти, включително Михаил Хазин. Тяхната икономическа теория е в разрез с официално приетата на въоръжение в Русия неолиберална икономика по западен образец.

Различията са толкова големи, че официалните руски неолиберални икономисти не показват даже желание (меко казано), а и липса на подготовка, да се запознаят дори чисто терминологично с горната политикономическа алтернатива, поднасяна им все едно на китайски.

Думата “официални” в случая се отнася до всички икономисти на заплата, включително кадрите отговорни за икономическото образование както на Запад, така и в Русия, образование изцяло преформатирано след 1989 г. според неолибералните канони. По същество няма място за диалог между двете икономически системи - може да става дума само за паралелни монолози.

На запад от средата на 1970-те се реализира монопол на финансовия елит и през следващите 30-ина години е преформатирана цялата образователна система с пълен контрол над интелектуалния елит.

По този начин се закрива пътят “нагоре” и за нефинансовия елит. Всяка алтернативна мисъл е прогонвана от системата на образованието. Съвсем малко хора са останали, които могат да опишат картината на света по различен от неолибералния начин.

Не защото хората са оглупели, а защото не са били научени на нещо друго. Оттук и големият брой стари хора в САЩ на ръководни позиции - оказва се, че са необходими, защото са получили образование преди установяването на финансовия монопол.  Всички по-млади от 70 години са живи символи  на конформизма - дадайковци!

Методът им за възприемане на дадено мнение е следният: тия хора или са наши, или са напълно чужди. Ако са чужди, то те никога не са прави. Т.е. по принцип няма място за конструктивна дискусия.

Като пример Михаил Хазин посочва дискусии в Израел днес. Това е резултатът от установяване на монопол върху елита, монопол водещ неминуемо до неговото загниване с главна характеристика: неспособност да решава проблеми поради неспособност да използва други гледни точки.

Накратко, това вече е даже световеи проблем, особено в САЩ - елитът се е отучил да разговаря. Всички тези носят едноцветни очила.

На всеки професионалист в сферата на т. нар. Многопараметрични системи е ясно, че управлението на сложни системи по принцип не може да се сведе до един параметър. Икономиката на една държава, да не говорим за световната икономика, е пример за многопараметрична система, зависеща от много важни променливи фактори.

Вярата, че такава една сложна ситема може да се управлява само с един параметър (парите, както е в  Economics) е вяра чисто религиозна. С всички последствия за вярващите през последните 30-ина години. За илюстрация: България.

Представете си световна “вакуумна” система от финансови “тръбопроводи”, по които се движи световната валута и нейното еднопараметрично регулиране от този, който еднолично определя “вакуума” в тръбите. Така, в резултат на седемгодишно изсмукване на капитали в посока изток-запад по време на президентството на Бил Клинтън, САЩ регистрират за пръв и последен път положителен баланс на държавния бюджет.

Социално-икономическите последствия от реализацията на глобални пазарни отношения в разгромения соцлагер са впечатляващи.

В доклад на ООН от 2002 г. за бедността може да се прочете, че през 1989 г. в страните сателити на СССР и европейската част на Съветския Съюз е имало 14 милиона граждани квалифицирани като бедни, което е много малко число.

След разпада на СССР, през 1996, само седем години по-късно, са регистрирани 168 милиона бедни  [Андрей Фурсов, Ожидание черного лебедя].

Заключението на доклада е, че това е най-големият погром на средна класа в историята на човечеството - социална катастрофа.

Става дума за учители, инженери, лекари, учени, хора на културата. Техни представители се виждаха да ровят из кофите за боклук в центъра на София.

Голяма част от тези обеднели милиони са заминали преждевременно, както ни учи църквата, в един по-добър свят,  илюстрирайки, че финансово-икономическата  война може да бъде не по-малко смъртоносна от “горещата”.

Двигателят на цялата операция са финансистите.

Главната роля на банките е да бъдат посредници при инвестирането на парите на собствениците им т.е. финансират производителите като за тази дейност получават процент от крайната печалба.

Този процент нараства десетократно за периода от Втората световна война, когато е бил  5%, до днешните повече от 50% - посредникът прибира повече от половината от печалбата!

Днес БВП (Брутният вътрешен продукт) на САЩ намалява постоянно (от есента на 2021), като вече стана пределно ясно, че не могат да възстановят икономиката си на основа на своя вътрешен пазар.

Необходими са инвестиции - предплатени външни заявки за стоки  от рода “България купува американски изтребители, които са все още на фаза чертежи.”

Обемът на промишлеността на САЩ е огромен, по-голям от цялата икономика на Германия. Икономиката  на САЩ е колосална и все пак  промишлеността не е в състояние само да поддържа американската инфраструктура, построена през последните 100 години (автростради, ж.п. линии, мостове…), да не говорим за разширение. Например, това обяснява зачестилото дерайлиране на товарни влакове там - инфраструктурни проблеми.

Политическите сили зад Тръмп поддържат позицията, че трябва да се замени системата на световно финансово доминиране със система на световно промишлено доминиране.

Каквото е било положението през 1930-те, 1940-те и 1990-те години. За съжаление, изглежда липсва капацитет за такава програма. Същевременно системата за финансово доминиране вече се руши и сигурно ще изчезне. Налага се да се изоставят някои райони в света, да запазят други, както и да се измисли схема да се обезпечи инвестиране в реалния сектор.

Необходимото условие е да има поръчки (клиенти) за продукцията на американския реален сектор. На първо време такава продукция ще бъде по-скъпа, както обикновено, следователно необходим е пазар под абсолютно строг американски контрол т.е. неизбежна е конфронтацията с Китай за пазарите в Югоизточна Азия, единственият пазар с необходимия капацитет (около 1 милиард жители с достатъчно голяма средна класа с покупателна способност; Филипините, Индонезия, Виетнам, Бирма (Myanmar)).

Изместването на Китай от този пазар може да стане само силово и то без отлагане. За съжаление, американските самолетоносачи бяха отклонени към Израел поради кризата в Газа - сериозен проблем.

Подобно на необяснимите икономически проблеми, необясними ситуации възникват и в други области, да кажем в политиката, естествено повлияни от икономиката.

Например, Нетаняху не може да допусне, че всички, начело със САЩ, могат да си позволят да изискват Израел да не навлиза в Газа. Той не може да допусне, че западни вестници и правозащитни организации могат да си позволят да обвиняват Израел в нарушаване на  правата на човека след като се знае, че те по принцип те не могат да правят това. А се оказва, че даже такива гадости са възможни.

Още, атакуването на Израел от Хамас  е много вероятно да изиграе ролята на разделна точка  по времето “преди”-”след” по отношение на реализацията на доларови активи: след този момент реализацията на такива активи вече няма да е възможна. Формално ги притежавате, а реално - не.

Подобни ситуации (т. нар. форсмажорни обстоятелства) задължително и стандартно влизат като съставна част на всеки договор с юридическа сила. Нападението на Хамас не е причината за настъпването на този форсмажорен  момент и не е причина за икономическите проблеми на САЩ. Самата икономическата ситуация е до такава степен критична, че има нужда  да се задейства някакво форсмажорно обстоятелство (да се изнамери или предизвика), което обстоятелство да снеме отговорността на “Кръстника” за световния ред: на всеки въпрос “Какво става, дайте нашите пари?” ще може да се даде отговорът “Нали виждате какви работи стават в момента, а вие сте се размислили за вашите пари!” Пример: руски милиардери вече признават за грешка инвестициите си в Лондон.

За ваше успокоение, трябва да подчертаем, че става въпрос само за теория (алтернативна на неолибералната Economics), от която и следва гореописаното.

Все пак трябва да се има предвид, че най-важните предвиждания, основани на тази  алтернативна теория, се сбъдват неочаквано точно през последните двадесетина години. Справка: книги и ежеседмични анализи, публикувани от Михаил Хазин (khazin.ru).

Подобни проблеми и отклонения от очакваното ще стават все повече и повече. Очевидно е, че не всички са наясно какво още има да става поради разрушаване на привичния им стар световен модел.

Накратко, променя се психологическата картина на света, в него започват да стават необясними неща. Оттук и най-различни масови психози. Със съответните специалисти.

Например, Михаил Хазин е обявен за специалист по финансово-икономическа психиатрия от литовски интернет журналист. По простата причина, че много от предприеманите финансово-икономически действия  са в резултат на чиста истерия от вида: “Очаквам всичко да върви по старому, а то върви по новому, но аз ще продължавам да действам по старому, защото не мога по новому и, ако светът се променя, аз ще го заставя да се върне обратно.” Диагнозата, че всичко наоколо започва да се разпада застрашително набира популярност.

Друг ключов момент е визитата на Путин в Пекин и подписването на т. нар. Китайски протокол. Китай се представя вече на ниво световен политически играч, особено след успешната роля на посредник в преговорите на Иран със Саудитска Арабия - чиста проба предизвикателтво  към хегемона САЩ.

Китайският проект „Един пояс - един път” е поддържан в момента от 150 морски държави - проект за сухопътна доставка на китайски стоки в Европа в обход на блокираните от САЩ морски маршрути.

Напоследък, обаче, става все повече ясно, че Европейският съюз не може да бъде ефективен търговски клиент на китайски стоки главно поради икономически трудности благодарение на САЩ, което си е и нов проблем и за Китай.

Друг китайски проблем е стремежът на САЩ да  завладее пазара на Югоизточна Азия.  Китай, от своя страна, има достатъно спечелени  долари и може да  обещае като контра-мярка инвестиции в този район при условие, че има осигурен тил в неизбежните силови действия от страна на САЩ.

За последното вече отговаря Русия, което и обяснява императорското посрещане на Путин в Китай, заявил на Си, че проектът „Един пояс - един път” не противоречи на интересите на Русия в рамките на Евразийския Съюз.

Знае се, от практиката до момента, че обещания, дадени от Путин, писмено или вербално, се изпълняват на всичките 150%. При това положение може да се предположи, че Путин ще получи от Китай каквото е поискал в замяна. Официално Китай няма глобален проект, но съвсем не е изключено, че такъв може да се появи. Включително с руска помощ.

Сега относно ликвидиране на т. нар. Проект Израел поради очакването, че ситуацията в Близкият Изток може да се промени радикално.

Очевидно е, че едно от обещанията, дадени от Англия на Китай е да задържи САЩ за да не започне силова офанзива за завладяване на пазарите на Югоизточна Азия, обещание реализирано чрез новия конфликт в Газа.

Целта на Англия с това обещание е да не се допусне разгром на Турция и областите около нея. При разгром на Турция става прекъсване на евтините доставки на газ и петрол по тръбопроводи от Близкия Изток към Западна Европа.

Ако тръбопроводите се прекъснат,  доставката на газ и петрол в Западна Европа ще става само с танкери т.е. горивото ще стане по-скъпо от втечнения американски газ, доставян в Европа.

С втечнен американски газ Европа зависи от САЩ не само енергетически, но и политически, което пък води до намаляване на влиянието на Англия в Европа.

В интересите на Англия е Европа да получава евтина енергия през Турция и така да се намали влиянието на САЩ по линията на енергетиката.

Турция, от своя страна, се нуждае от пари (там има невероятно висока инфлация - последната основна банкова лихва там е 40%), следователно, трябва да се запазят газовите находища в Източното Средиземноморие като единствен източник на турски приходи.

С една дума, англичаните ще се погрижат да не може да се сключи близкоизточен мирен договор, който да позволи на САЩ да се изтеглят от Близкия Изток. Последното обяснява тренирането на бойни отряди на Хамас от английски инструктори в  незаконни бази в Сирия.

Без съмнение, САЩ са наясно, че искат да блокират изтеглянето им, съответно, вярата на Израел, че САЩ ще ги защитават докрай се очертава да е под много голям въпрос.

Няма съмнение: щом е икономически необходимо - ще се изтеглят. И последно, както беше споменато по-горе, след нападението на Хамас, цената на всички доларови активи става нулева - няма принципиална трудност да бъдат блокирани всеки момент “по заповед на щуката” с обяснението “Това са наши пари, долари,  и само ние решаваме кой какво може да прави с тях”.

На фона на разпада на доминиращата световна сила могат да се пръкнат много локални дребни проекти с потенциал за реализация - докато “Големите” си изясняват позициите, има шанс от “среден” играч да  станеш “по-голям”. Пример - Великобритния.

Опитът й да влезе в лигата на суперсилите беше неуспешен и сега целта й е да си осигури доминираща позиция в Западна Европа след изтеглянето на САЩ оттам, следователно и потенциал, сравним с този на САЩ, в новия англосаксонски военен съюз AUKUS. Русия, от своя страна, си осигурява доминиращо  влияние в Евразийския съюз с потенциална Евразийска валутна зона. Тези перспективи се считат за вероятни през следващите 20-25 години.

Ето и едно следствие от горните неизбежни промени, движени от дълбоководните икономически течения. Целият човешки потенциал, придвижващ т. нар. Западен проект през годините от 1989 насам, ще бъде изправен пред сериозни проблеми - не само защото няма да има повече икономически ресурс, но и поради факта, че тяхното мировъзприятие и тяхната легитимност се основават на съществуването на този изчерпващ се Западен ресурс.

Последното ще ги води да използват привичната им, но вече остаряла финансово-имономическа технология при решаването на неизбежните нови политико-икономически задачи, която не може да бъде адекватна.

Естествено, ще се наложи да слязат от сцената (да очистят терена) с обяснението: “Това, което правите е неправилно: първо, второ, трето…”. Например, има всичките основания да се мисли, че в Русия започва да работи такъв един подход при преценка на професионална адекватност поради вече станалото необxодимо “зачистване на терена” от неолибералната руска финансово-икономическа пета колона, особено вредоносна във военно време.

Последното неминуемо ще предизвика промени в образователната система за подготовка на необходимите нови кадри. Бавен, но неизбежен процес. Поколенчески.

Със съответните перспективи за неолибералния човешки потенциал, включително този на България. На този човешки потенциал би трябвало вече да му е станало ясно, че времето му изтича - започнала е работа по замяната му чрез формиране на активисти (втора линия), а и чрез неизбежното преливане на пребоядисали се играчи от първа линия.

Нещо за терминологията. Днешният неолиберализъм няма нищо общо с философския термин либерализъм - става дума за политически либерализъм и то тоталитарен политически либерализъм, на практика тоталитарна секта с фиксирана система от ценности.

Очаква се съдбата й да бъде като на всяка секта при среща с неизбежно променящия се многолик реален живот.

Глобални проекти

Днешната спецификата на света е в това, че досега имаше единна система, с един център, който определяше какво е добро и какво е лошо.

Тази система работи съгласно модел, наречен Западен глобален проект, реализиран от  хора, на които им е разрешено да обсъждат идеологията на този модел (Западна идеология).

За тази цел се организират форуми, на които се обсъжда тази идеология (Давос - Икономическа идеология; Тристранната комисия - Политическа идеология; Билдербергски клуб - Обща идеология).

Внедряването на тази идеология се осъществява чрез различни институции (Бретън-Уудска система, Фондацията на Сорос, …), които се контролират твърдо по линията на финансирането като подготовката на идеологически кадри е на най-високо ниво.

Младите кадри имат въможност да присъстват на форуми с участие на световни лидери в различни страни, създавайки взаимни връзки, ефективни при съвместно разработване на бъдещи проекти.

Там им се заявява: “Вие сте потенциалните лидери, вие сте бъдещето на 21 век, чрез вас ще се решават всички важни въпроси”.

Така тези хора се издигат до ниво авторитети в дадената страна с перспектива да поемат властта. Накратко, става дума за работна Система, подобна на международната система по времето на СССР.

Всеки Глобален проект предполага наличието на подобна система. При това, алтернативни проекти на Западния глобален са проекти в сянка, “провинциални” проекти, разработвайки прикрито своя собствена идеология.

Нещо като  Империя с провинции: Ватиканска, Китайска, Руска, Юдейската на Ротшийлд с база в Лондон, всяка със своя идеология.

САЩ са доста добре информирани за работата на тези провинциални проекти като за  Юдейския проект информацията е била на много високо ниво до момента, в който САЩ се отказват от агентурното разузнаване в полза на електронно такова.

Юдейският проект, от своя страна, запазва класическото агентурно разузнаване в пълен обем като успешната му дейност днес се вижда особено добре в Близкия Изток, Аржентина и Венецуела. “Провинциите” са наясно, че не могат да се отклоняват много от начертаната линия, защото иначе ги чака катастрофа.

Централен проблем на Западния глобален финансов проект е, че ресурсът за неговото поддържане е изчерпан напълно (печатането на нови долари вече не води до печалба), а поддържането на неговите структури, Световната банка, Международният валутен фонд и подобните им, изисква много пари.

Основен фактор са и икономическите проблеми на САЩ, проблеми неразрешими в рамките на неолибералната икономическа наука. Като пример могат да служат  официалните заявления на шефа на Федералния резерв (финансист номер едно, отговорен за печатането на долари), че не вижда подходящи мерки за копиране на инфлацията.

Днес БВП (Брутният вътрешен продукт) на САЩ намалява постоянно (от есента на 2021), като вече стана и пределно ясно, че не могат да възстановят промишлеността си  на основа на своя вътрешен пазар, който е пренаситен.

Санкциите въведени срещу Русия като наказание за нейната военна операция в Украйна предизвикват маса усложнения за международната търговия и хвърлят сериозна сянка върху реномето на банките по отношение на сигурността на пазените там капитали.

Започна използване на локални валути за сметка на доларови трансакции, което показа, че доларът не е незаменим и че заплахите и наказателните мерки на хегемона САЩ не винаги  имат сериозни последствия.

При такава една силно вибрираща стабилност на световния ред всички “провинциални” проекти като по сигнал започнаха да надигат глава.

Например Ватикана. От глобална идеологическа гледна точка Доналд Тръмп е играч на Ватикана, с неговия Национален капиталистически проект, особено пропагандиран и днес във връзка с идващите президентски избори. Заедно с крайно агресивна критика към сегашния президент на хегемона, Джо Байдън.

Тръмп победи през 2016 г. само защото значителна част от латиноамериканската диаспора гласува за него, а не за Хилари Клинтън, което никой не е очаквал, тъй като се знае, че черните и латиносите гласуват за демократите. Оказва се, че е имало заповед от папата: “Гласувайте за Тръмп !”

Юдейският проект (Лондон) също показва засилена активност в Закавказието, в Полша, в Литва, в Близкия Изток. Има хипотеза, че новият президент на Аржентина е тяхна работа. Всичко това означава едно - желание на англичаните за завръщане в Голямата игра.

Промени започват и на ниво подизпълнители и под-подизпълнители, които не могат да си позволят да играят самостоятелно, но не искат и да губят доходи и статус.

Объркването и паниката са всеобщи, защото при активиране на различните провинциални проекти вече не е ясно кой с каква сила се съобразява.

Разгаря се борба с цел ликвидиране на конкуренти и врагове и то между хора, за които се е считало, че са в един “отбор”, тъй като вече не е ясно кой под какъв началник работи. Така довчерашният “приятел” може да се окаже “враг”.

Ресурсите стават по-малко, местата стават по-малко, ерго, налага се да се ликвидират врагове.

Например в  Литва открито воюват силите на Ватикана и на Лондон плюс сили, които постепенно се ориентират или ще се ориентират към Русия.

Защото на всички е ясно, че Западна Европа и Западът като цяло нямат ресурс и влиянието им не може ефективно да се простира чак до Прибалтика.

Очертава се тенденцията, че граничната линия Запад-Изток  ще се премества на запад до вертикала от Балтийско море до Алпите.

Това е и най-късата фронтова линия, която Западна Европа може да си позволи да отбранява самостоятелно, ако САЩ напуснат НАТО (заплаха на Доналд Тръмп)  - чисто и просто въпрос на капацитет. Тази линия съвпада с граничната линия Запад-Изток от 1945 г.

“Психиатрията” на горната ситуация (освен главната й компонента желаното да се приема за обективна тенденция) се базира и на факта, че хората, които досега са си говорели на един език, неочаквано започват да воюват един сдруг.

И да осъзнават, че има нужда от нова терминология, за да могат да си обясняват кое сега е новото “наше” и кое е новото “чуждо”.

Става въпрос за редовите изпълнители, на които, по принцип, няма как да им са ясни промените във високата стратегия.

В днешната  ситуация те нямат възможност да определят правилно новите политически силови линии (вместо една-единствена и фиксирана). Няма как да различат, че сега “това” е Лондон, “това другото” е Ватикана,  а “третото” пък е Вашингтон. Или пък, Боже опази, Москва! И започват да си измислят нови лозунги.

Засега всички тези индивиди не са се пребоядисали - всички са все още в светлосин либерален цвят. С избора на друг цвят, обаче, може да има сериозни проблеми. Представете си, че сте се пребоядисали неправилно!

А ситуацията наистина може да бъде много комплицирана. Като пример може да служи т. нар. Червен проект, който в началния си вид през 19 век се е направлявал от Лондон. Така Сталин, до самия си край, не е успял да се справи окончателно с ръката на Лондон - Коминтерна.

Тази ръка го и погубва.

И не само него - тя погуби и СССР по линията Коминтерн-Куусинен-Питовранов-Андропов-Горбачов.

Още, ако се вслушате в Андрей Девятов, той ще ви обясни, че Примаков е бил “лондонски”, както и наскоро починалият  Хенри Кисинджър.

В момента в Полша има битка между лондонски и вашингтонски сили (бюрокрацията в Брюксел); плюс пасивни сили, които често се оказват “отгоре” след битката.

А пасивната сила в Полша е Москва.

По отношение на номерата на Лондон в Хонконг, в Закавказието и в Близкия Изток наскоро последва ответна реакция от страна на  Вашингтон - появи се нов външен министър, Дейвид Камерън,  подготвян за премиер, противник на Юдейския проект.

Общо казано, тепърва има да се създава многополярна политическа култура, заменяща тази на привичния еднополярен свят.

Това е и причината защо Западът днес е толкова вбесен от растящото положително мнение на населението по отношение на Русия, особено в Европа.

В Полша битовата русофобия изчезва още през  2010-те години като любовта към Русия днес нараства пропорционално на броя на украинските бежанци там - просто защото руснаците имат различно поведение.

Още, активират се хора, които твърдят, че руският главнокомандващ в момента не е Путин, а негов двойник. На тези хора може да им се каже следното: “Господа, това изобщо не е важно! Дали е Байдън или негов двойник, дали е Путин или негов двойник, няма значение по простата причина, че става дума не за отделни личности, а за елити на съответните проекти. Ако стане необходимо ще има нов Путин или нов Байдън или нов Тръмп (оригиналът едва ли отговаря на мащаба на проекта - слаб администратор).

Така че “Путин” това не е човек, това е елитна група, която реално докарахте на власт вие. Преди 2 години той нямаше такива възможности и такова влияние - вие направихте това чрез НАТО. А ако НАТО не се беше придвижвало на изток през 1990-те години нямаше да го има въобще Путин.”

Освен икономиката, друг централен фактор за ориентиране в днешната картина на света се явява борбата за власт, следователно, необходимо е  да се разбира какво е това власт и каква структура има.

За съжаление, особено в Източна Европа, хора, които са наясно какво е власт едва ли могат да се намерят както в парламентите, така и сред правителствата.

Там обикновено се избират хора, които на поверената им позиция, реагират следвайки строго неолибералната идеология, усвоена на ниво рефлекс. От рода  2 + 2 = 4. Твърдо!

От професионална политическа гледна точка, обаче, този отговор може да е неправилен. Например, ако няма достатъчна предварителна информация, на въпроса “Колко е две плюс две?” може да получите следния отговор: “Зависи дали купуваме или продаваме”.

Например,  хората, които пишат даден политически доклад или програма може да се направляват от логиката “Ние сега продаваме” или пък от логиката “Ние сега купуваме”. А може да има и други варианти.

От професионална политическа гледна точка отговорът “2 + 2 е винаги 4″ е пример за първосигнално, рефлекторно и елементарно мислене.

Или друг пример: на въпроса “Какво ще правиш с накраденото?” рефлекторният отговор е  “Как какво, то си е мое”, докато политически правилният отговор, особено в зависимост от момента, би могъл да бъде “Краденото не е твое, то си е наше (или тяхно)”. За справка - някои руски милиардери.

Трети въпрос: “Aко парите ви се пазят в Лондон, ще провеждате ли антилондонска политика?”

Необходимост от разпадането на глобалната неолиберална финансова система

Неолибералната финансова система вече е огромен баласт за САЩ. Без нейното разрушаване не може да има възстановяване на реалния сектор.

Дори самото децентрализиране на тази система не е никак тривиален проблем и ето защо.

Оказва се че, по дизайн, от 50% до 80% от отпуснатите пари за даден регион в света се връщат обратно в центъра.

Например, по-голямата част от американската финансова помощ за Украйна изобщо не е напускала САЩ. Знае се, че значителна част от средствата за агитация в полза на демократите за президентските избори през 2024 г., по план, идват от парите, предвидени за Украйна.

Друг пример може да е Русия, която влага около 500 милиарда долара в големи световни банки с доход 0.5%, а после тегли заеми от тях с лихва 5-6%. Смятате ли, че организаторите и изпълнителите на една такава схема не получават процент за себе си?

В резултат от подобни операции с коя и да е страна, а САЩ се интересуват от всички страни, е оформено твърдото мнение, че е просто недопустимо от финансова гледна точка да се разруши цялата тази перфектна машинария, носеща неимоверни дивиденти на този, който я движи.

От друга страна,  подопечните държави директно виждат, че парите им не стигат даже за поддържане стандарта на живот на населението -  парите някакси изтичат неизвестно къде.

На практика се оказва, че смислено договаряне за взаимоизгодни промени на системата е  просто невъзможно. Даже по причини чисто технически, поради нейния огромен мащаб.

Така, постепенно, на всички участници, изключая банкерите, започва да им става ясно, че такъв един идиотизъм не може да продължава повече.

Застрашено е даже самото съществуване на САЩ. Оформя се един-единствен изход: разрушаване на тази глобална доларова финансова структура, чието поддържане изисква огромни средства  и то при намаляващ дял на американската икономика в световната - от 52% в края на Втората световна война до по-малко от 20% (днес сумарният дял на Китай и САЩ днес е 40%  като този на Китай е по-голям).

Как може да се предотврати тази американска катастрофа е отделен въпрос. Засега се работи по един проект - Китайските пазари в Югоизточна Азия.

Освен това, когато вече е ясно какво трябва да се направи, е необходимо е да се намери виновник за нарастващите проблеми.

Например, “За всичко е виновен Путин, кървавият тиранин!” -  независимо, че на всички е пределно яснo, че става дума за чиста фантастика: къде е Путин и къде е световната доларова система!

Даже на територията на Русия всичко си е тип-топ с тази система. Благодарение на неолибералната финансова пета колона там: Министерството на финансите и Централната банка.

НАТО и Русия

Както беше споменато по-горе, грешката която направи Западът е разширяването на НАТО на изток.

Джон Миршаймер (John Joseph Mearsheimer, American political scientist, https://www.mearsheimer.com/), класик на съвременния неореализъм, много-много отдавна предупреждава, че такова едно  разширяване ще доведе до ядрен конфликт и, че ще стигнем дотам да ни липсва студената война.

Главната цел за разширяването на НАТО на изток  е била разпадането на Русия, подобно на разпадането на СССР: поетапно присъединяване към НАТО - първо на Украйна,  после Белорусия, Кубан, северозапада (Петербург), с последващо настъпление към Китай. Лансирана е даже идеята за приемане на Русия в ЕС, но на части.

Трябва да се даде кредит на Елцин, който след 1989 започва да разбира, че ако не се консолидират най-напред т. нар. силоваци, а после и армията, то всички ще бъдат пометени, физически унищожени,  от задаващия се хаос.

Така се появява първо генерал Николаев, после Бордюжа, следван от Степашин, Примаков и накрая Путин.

Западът не можа да проумее, че бюрокрацията (съществуването на държавата) в Русия винаги ще победи олигархията.

Подобна е ситуацията сега в Израел: олигархията ще се изнесе оттам, щом започне да става “горещо”, а Нетаняху и бюрокрацията ще трябва да се бият до край - ако изчезне държавата, те губят всичко.

Ако програмата на Буш старши за запазване на СССР се беше рализирала или поне ако САЩ се бяха отказали от разширяването на НАТО на изток, нямаше да съществува “кървавият тиранин Путин”.

Това е един принципен, основен, политически извод: Путин е създаден Там. На Запад. Западните стратези сигурно са предполагали възможността за появата на националист, но явно са я недооценили или пренебрегнали.

Грешката специално по отношение на Путин е, че не са го считали за идеен враг, а само за невероятно хитър провинциален началник, с феноменални способности да изтръгва от централното началство благинки и привилегии, показвайки поведение, например, като това на Орбан по отношение на Брюксел. Досадник, който  не си струва да бъде премахнат, защото може да дойде някой по-лош.

Грешката им е, че не са преценили Путин като опасна личност, който напълно професионално е успял да прикрие добре истинските си възможности. Окончателно демонстрирайки ги  тази есен в речта си пред Обществената палата: на червен фон, не на син, обявява, че Русия трябва да върви по пътя на Александър Невски като направлението се сменя от Запад на Изток.

Синият цвят символизира либерализъм, а червения - класическия руски червен проект.  Като “Изток” не означава Китай, а Индия, Иран, Средна Азия и Близкия Изток. Сега вече на  Запада изведнъж му светна, че Путин ги е баламосвал през последните двадесет години и това вече предизвиква истинска паника, защото се налага всичко да се сменя, а ресурси няма.

Още, Путин вече обяви, че се кандидатира за президент, което означава, че ще се заеме сериозно и с вътрешната политика.

В Русия има силни икономически групи, една част от които се контролират от САЩ, а друга - от Лондон. Той трябва да формулира нова икономическа политика и съответна  структура, различна от американската и  английската. По тази причина засега той все още нищо конкретно не предлага. Рано е. Има само общо предупреждение.

Възможна грешка днес по отношение на Русия е много по-сериозна, едва ли не смъртоносна, в сравнение с грешката на Запада през 1990-1991 да разруши СССР. Днес място за грешка няма. Налага се да приемат, че трябва да се отстъпва.

Точно както на СССР му се наложи да отстъпва в края на 1980-те години. Така НАТО, по чисто икономически причини, ще трябва да се изтегли на запад, до началната граница от 1945 г. Това е и сценарият, най-изгоден за Англия, за да доминира Западна Европа: САЩ напускат НАТО и Европейският Съюз се разпада. Това ще й отвори най-сетне пътя към “Висшата Лига” на голямата политика.

Ако НАТО не се изтегли, то всичко на изток от Берлинския меридиан остава зона за дотации в рамките на Западния икономически модел  т.е. на Запада ще се наложи да храни народите там, за което, обаче, пари вече няма.

В случай на изтегляне на НАТО до линията от 1945 г. е също така ясно, че засега Русия не може да си позволи да тръгне на запад.

При такъв сценарий зоната на изток от Берлинския меридиан я чака истинска катастрофа:  това ще бъде зона на беззаконие, населена  с хора люто ненавиждащи Запада за провала на всичките им надежди, особено що се отнася до западно ориентираните елити.

Друга възможност е да се започнат преговори с Путин (с колективния Путин) предлагайки му следното: ние се изнасяме, обещаваме да не ви пречим, прибираме си обратно всякакви институти, от Средна Азия, от Закавказието, от Източна Европа, отвсякъде, но ви умоляваме да поемете отговорност за тези “освободени” територии.

Засега позицията на Русия не е уточнена в този аспект.

Има мнение, обаче, че е рано за придвижване в Източна Европа, даже за заемане на Прибалтика. По-вероятно е придвижването  да започне доста по-късно, когато ситуацията в тези области стане като в Гуляй поле на Махно, когато всички държавни институти изчезнат, когато на тези територии се възцарят хаос и ужас.

Тогава Русия може да реши да дойде, вече не като агресор, а като поканен спасител за да установи порядък.

С обяснението: “Вашите врагове са там на Запад, те ви доведоха до това състояние, в което 90% от населението няма да знае как да осигури утре закуска за децата си.”

Русия и Украйна

Възможният план на Русия, при сключване на мирен договор с Украйна или при капитулация на Украйна, вероятно ще включва условието, че доларовата система няма да е валидна там.

Друго следствие ще бъде, че днешният либерален политически елит там ще бъде пометен - не националният елит, а политическият елит.

По простата причина, че това е съдбата на всички либерални политически елити при разпадане на Западния глобален проект.

На предна линия ще излязат всички тези хора, на които им беше отказвано право на глас през последните няколко десетилетия.

Заедно с признанието, че прекалено бързото излизане извън естествените национални територии е било много голяма грешка.

Второ, Русия ще се изправи пред проблема, че Украйна не е вече “нейна” територия. Населението там, включително и руснаците, няма да считат идващите за свои, по  причина, че тези хора са били дресирани достатъчно дълго и упорито в рамките на Западния модел.

Те ще ненавиждат Запада, защото ги е излъгал и изоставил, но независимо от това, ще се стремят на Запад, защото им е втълпено, че Русия е една дива, некултурна, ужасна страна. Изключение са Одеса, Николаев, Харков, Херсонска, Николаевска, може би и Днепропетровска области, включването на които към Русия е реално; при абсолютно пълно зачистване на всички проукраински сили там, избутвайки ги на териториите подведомствени на Украйна.

Украйна се запазва при следните условия:

- Денацификация с тотална лустрация: на всички хора публично участвали в живота на нацистка Украйна и на тези, които открито са поддържали нацистки структури трябва да им бъде забранено каквото и да е участие в политическия живот поне 25 години. Всички партии участвали в тези процеси трябва да бъдат разформировани.

- Всички лица, директно участвали в какъвто и да е вид нацистки организации (по списък) трябва да бъдат осъдени публично в рамките на процедурата по денацификация като съдебната система трябва да е нова.

- Категорична забрана за взаимодействие със структури и държави (по списък), поддържали нацисткия режим в Украйна, забрана валидна поне 20 години. Разбира се, нелегални структури ще се организират, но с тях ще има кой да се бори.

- Ако НАТО се оттегли до границата от 1945 г. аналогични мерки трябва да бъдат приети и спрямо други страни от Източна Европа и Прибалтика, ако държат да имат нормални връзки с Русия.

Заключение

Мисълта за неизбежния разпад на Западния неолиберален глобален проект и Бретън-Уудската доларова система започва да прониква бавно в главите на хората, които приемат решения.

Това е вече очевидно.

Последното е вярно дори за днешния руски елит, включително колективния Путин.

Още, целият финансов и финансово-политически елит на този Глобален западен проект ще стане жертва на неговия рапад.

Странното е, че този елит все още не показва и най-малък интерес да се опита да разбере какво става.

Това е особено изненадващо що се отнася до по-младата му компонента, а това е много сериозна грешка, имайки предвид формулиране на идеи за това как този по-млад елит, все още в средата на своя жизнен път, би могъл да се спаси от идващата катастрофа.