НАГОРЕ
Карах отпуск и реших да отида пеш до манастира: делник беше, малцина излизат в планината, ще мога спокойно да се отдам на съзерцание и размисъл. До неголямата обител с църква от петнадесети век водеше асфалтов път, но и преки пътеки, прекосяващи криволичещото шосе.
От една пресечка зърнах човек в гръб, той бавно крачеше, навеждаше се често, вземаше нещо от платното и го хвърляше върху тревата или сред дърветата. Ония действия ме озадачиха, забързах и скоро се изравних с него.
- Добра стига. Накъде?
(Ще спестя подробности и ще предам само онова, заради което разправям случката).
- Дал Бог добро. До манастира.
- И аз натам съм тръгнал. Може ли да вървя с вас?
- Може. Искате да говорим ли?
- Ами по-точно да ви питам нещо.
- Кажете.
- Какво събирате из пътя?
- Разни работи. Най-вече обвивки, от дъвки или от друго, цигарени и кибритени кутии, въобще всичко хартиено.
- Защо?
- Нали виждате. Хвърлям го в тревата и в гората.
- Защо?
- Пътят става по-хубав, а там боклуците изгниват, не замърсяват. Чистя настилката и торя гората.
- Защо?
- Приятно ми е. Чувствам се полезен.
- А шишарките, жълъдите, клонките, защо и тях ги махате?
- Върху асфалта за нищо не служат, сред дърветата ще огният или може би ще родят. То е тяхното предназначение и трябва да стигнат до него, защо да не им помогна.
- И тъй докъде?
- До горе, до манастира.
- Какъв сте по професия?
- Православен.
- То не е професия.
- За мен е.
- В какъв смисъл?
- Идва ден, когато всяка професия губи значение и нещата се измерват единствено с добро и зло, с любов към Бога.
- За всекиго ли идва тоя ден?
- За мен дойде.
- По-добре ли е така?
- Животът има своя ход и е хубаво, че дочаках тоя ден.
- Близките ви знаят ли какво правите тук?
- Не. Знаят, че съм вършил работи, които изглеждат по-чудновати.
- Значи вие ще се изкачите до обителта и ще се наведете стотици, ако не хиляди пъти да вземате и хвърляте туй-онуй?
- Да. И като се връщам също. Но ще вървя от другата страна на платното.
- Обет ли е?
- Не. Обет се дава, кога молиш Бог да изпълни някое твое желание. Аз нищо не пожелах.
- Защо тогава го правите?
- Обител е свято място, не е хубаво да ида ей така, на излет. Не е достатъчно свещ да пална, Боже, помилуй да кажа.
- Неправенето на добро зло ли е?
- Зло не е, но не е достатъчно, за да е добро.
- Това, чистенето, удовлетворява ли ви?
- Донейде. Поне малко повече от бездействието.
- Словото действие ли е?
- Е. Щом идва от чист и духом силен. Аз съм твърде слаб. Не ме бива по словото, гледам нещо с ръцете да свърша.
- Не бих рекъл, че не ви бива по словото. С какво сте си вадил хляба?
- Ако толкова искате да знаете, бях от техническата интелигенция. Технократ, ако щете.
- Кое за вас е хубаво и кое лошо?
- Което е хубаво и лошо според православието.
- Все пак?
- Самата мисъл за лошо, тая самата дума влияе зле на хората и гледам да я избягвам.
- Възможно ли е?
- Вместо да мисля и казвам това е лошо, казвам това не е добро.
- Помага ли? Злото съществува.
- Но не и в моята душа.
- Все пак предпочитате делото пред словото?
- Хората сме различни, всекиму е ясно за какво по го бива.
- Подир вас ще стане пак мръсно.
- Знам. Но за някое време ще е чисто и някой ще се зарадва. Пък и на душата ми ще бъде малко по-чисто.
- Значи го правите за душеспасението си?
- Може и тъй да се разбира. Просто ми е драго като се обърна и додето път виждам да е чисто.
- С това ще спасите ли душата си?
- То не е еднократно или многократно действие, а начин на живот.
- Толкова много ли сте загрижен за душата си? Простете, не е ли това себичност все пак?
- Имам съпруга, деца отгледахме, те отдавна поеха всяко живота си, дълго упражнявах общественополезен труд, трябва да сторя нещо и за душата си, какво друго ми остава: да ламтя за почести, да трупам вещи, имоти ли? Предпочитам да правя добро, макар на дребно, аз съм малък човек, големи дела не ми отиват.
- Но злото остава.
- Да. Но с моите чувства, помисли и постъпки гледам да го отбягвам.
- Успявате ли?
- Понякога. Поне се опитвам.
- Искате ли да пиша за вас в печата? Може и без име. Ще се намерят ваши последователи я в планина, я край море, я в селища и от начинанието ви ползата ще бъде по-голяма.
- Воля ваша. Аз не искам последователи, не искам да променям света, би ми стигнало да променя себе си.
- Не е ли примиренство?
- За мен променяйки себе си е най-уместният способ да бъде променен светът. Впрочем, православието има една прекрасна дума: смиреномъдрие.
- Как се променяте?
- Довечера, преди да заспя, ще си представя как целият път до обителта е чист. То ми носи утеха, покой, радост, че не съм изживял нахалост тоя по Божия милост отпуснат ми ден. Какво повече ми трябва? Вие ако бързате, не се бавете с мен.
Не бързах, но се сбогувах и отминах: не бях достоен да вървя редом с онзи мъж.
