Сара Тийздейл

превод: Ангел Д. Дюлгеров

СЛЕД ЛЮБОВТА

Магията в нас се стопи
и с теб се срещаме без страст,
в мен не откриваш чудо ти,
ни в тебе аз.

Ти вятър бе, а аз - море,
но няма в блясък да сме пак.
Сега съм вяло езеро
до морски бряг.

Макар че няма прилив там
и бури не бушуват с вой,
то е по-тъжно от море
с такъв покой.

СЪРЦЕТО МИ Е НАТЕЖАЛО

Тъй много песни имам аз
в сърцето - като плод тежат.
Не мога песен да ти дам,
че те не ми принадлежат.

Но привечер, когато здрач
рой пеперуди събере,
вземи ти падналия плод
и няма друг да разбере.

ЖАЖДА

Не ми е жал, че с вечността
душата жадна ще се слее,
защото там тя би могла
безброй животи да живее.

Но ми е жал затуй, че в прах
ще се превърне мойто тяло,
без радостта, която то
жадуваше, да е познало.

ТАЗИ НОЩ

Луна - златно цвете в нощта,
небе - тих, син атлаз,
за него е сътворена тя,
а за тебе - аз.

Луната - цвете без стъбло,
небето - светла мощ,
те имат вечност с благослов,
а ние - тази нощ.

БОГАТСТВО

Еднички мислите за теб
са ми богатството в света.
Като монети златни те
са изковани в паметта.

И аз за песни ще ги дам,
че, както злато, мисълта
остава тук, отсам смъртта,
и тук безсмъртна става тя.

НЕКА БЪДЕ ЗАБРАВЕНО

Нека забравим, както забравя се цвете,
както огън, който с песен златна гори,
нека всичко забравим сега и завинаги,
времето - мил приятел - ще ни състари.

Ако някой попита, кажи, че отдавна
е забравено - без спомен и знак -
като цвете и огън, като стихнали стъпки
в отдавна забравен сняг.