Демян Бедни

превод: Красимир Машев

КЛАРНЕТ И СВИРКА

Случайно лятос
един кларнет край селската рекичка свърнал,
пастирска свирка на брега й зърнал
и с патос
високо припищял:
„Здравей, пищял!”
„Здравей, кларнет! -
последвал в миг ответ. -
Като те гледам май си градски музикант.
Не схващам само в бар или пък в ресторант?”
„Хм, ново пет! -
обидил се кларнетът. - Отвори си зъркелите
по-добре!
И слепият ще разбере,
че и аз съм музикант известен,
а пък въпросът ти е неуместен.
Макар гласът ми да напомня с нещо твоя глас,
с таланта си голям къде ли не съм влизал аз!
Научат ли селяците, нозе
ще запреплитат като куци.
Под мойте звуци
танцуват, миличка, графини фини и князе.
Ти своята свирня със моята сравни сега:
Под нея само крави и волове, вдигнали рога,
опашки махат, както знаят!”
„Ни графини, ни князе ще видиш по брега,
но запомни,
ще дойдат дни
под моята свирня и те да заиграят.”

ОПЛАКВАЧКИ

Покрусен бе Филон - почина Антигона, дъщеря му.
И както на богатството му подобава
(не бе скъперник, искам да добавя)
направи погребение голямо.
„О, майко - втората му щерка се завайка,
кажи ми как това да разбера:
нима не съм аз на покойната сестра
и ти не си й майка,
че чуждите жени за нея повече от нас
обливат се в сълзи и вият с жален глас?

Скръбта им е голяма
и мъката им - очевидно,
че мен ми става чак обидно.
Защо дойдоха отдалече и над тая черна яма
така оплакват чедо чуждо, непознато?”
„Нима - въздъхна майката - си сляпа, дъще мила,
че оплаквачки са това - тълпа, наемна сила?
Купуват се сълзите им богато!”

Добре се различава не единствено след смърт
скръбта на мълчаливите или пък принудените да мълчат
от диви гласове, от крясъка на глупавите квачки,
от непрекъснати истерии, наемни оплаквачки!

ВЪЛК И ОВЦА

Вълкът се поболя така,
че сякаш беше без крака:
неподвижен бе болник
и без близък в този миг.
Видя Овцата той и отдалече
взе веднага да се моли:
„Миличка Овца,
спри се да ти кажа две словца!
Ти виждаш: животът ми към края си е вече,
аз знам, че съм злодей и нямам оправдание,
но нека тази злост към мен е в някой друг, все пак,
а ти ще се смилиш, надявам се, от състрадание
над умиращия враг!
Предсмъртна жажда ме гори отвътре
и едно те моля, знам че си светица:
помогни ми до близката река да се дотътря
и жаждата жестока да утоля с водица!”
„Нима - отвърнала Овцата -
съм глупава
хептен:
щом се освежиш с вода
ще оживееш за беда.
И после ще закусиш с… мен!”