ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА
превод: Росица Станева
ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА
Вливат се извори в река,
реките в океана,
влюбени вихри се въртят
в прегръдка да останат.
Никой не бива да е сам -
гласи неземна воля,
и всичко слива се ведно -
да бъда с теб се моля.
Виж, планините как небе
целуват. Със обятия
вълната щастие гребе.
Розите в низ са братски.
Лъчите тръгнаха в порой,
летят с потоци лунни.
Светът е сладък, ала кой
сега ще ме целуне?
ПЕСЕН
Птица - вдовица припомня си свойта любов
в зимното време.
Премръзнал вятър лази под дърво
с лед извора да превземе.
Няма листа в запустялата гора,
ни цветя по земята.
Тих звук във въздуха се спря
като на мелница от колелата.
ПОГРЕБАЛНА ПЕСЕН
Лош вятър, от болка завил,
не за песен се скиташ,
див вихър, облака разбил
на капки, коленичиш.
Зла буря, донесла сълзи,
в горите чупиш клони,
над мрачни, тъмни пещери -
за този свят ти стон си!