Ангел Христов

Поезията е преди всичко невидимото движение на човешкия дух, онази форма на словесен изказ, която не е задължително да е съвършена в контекста на литературните канони.

В естествената си среда и непишещият, и пишещият, са част от неуловимите звуци на природата чрез личното си присъствие в ограничен или в свят без граници, в зависимост от таланта или моменталната лудост на духа, винаги жив, но не винаги видим.

В този смисъл стихосбирката на Петко Недялков „Белият кораб” ни прави съпричастни на един дълъг поход на духа и на думите, преплетени чрез жаждата на порива към изказ, установяващ моментното състояние на творец, който всъщност се възхищава от думите, ритъма, благозвучието и внезапното „впускане” в дълбините на душевното трептене, там, където се раждат образите, развиват се и се извисяват или притихват като морска вълна в техническият отпечатък върху белия лист.

Ретроспективният характер на книгата налага и нейната стройна конструкция, разгледана като разгърнати платна на ветроходен кораб.

Ако в „Другото небе” герои на стиховете са обикновени хора от личните спомени на поета, вдишващ миналото чрез тях, в „Белият кораб” личните усещания са превъплътени в чувства, предизвикани от различни събития, но винаги свързани със самия живот и неговите лъкатушения.

Авторът чрез своите “Пясъчни думи” (друг цикъл) откровено заявява, че е „разгърната книга”, в която вятърът, подхванал пясъчните думи, ги пръска в света на хората.

Любопитен е разделът „Хайку за вълци” с подразделите си „Американски”, „Баварски” и „Български”, поднесени оригинално с непреведени цитати на английски и немски.

Те са развити в кратки, задъхани внушения чрез формата хайку, с характерния брой срички, според изискванията на жанра. Търсените и намерените внушения за различия в подхода на трите народа, в случая, подсказват познания в областта на съответните езици.

Внушенията са достъпни, разбираеми, подсказващи афинитета на автора към обикновеното, всекидневното, еднакво познатото и непознатото.

Третата главна тема в прозрачната, но жива памет на поета, е свързана с неговите учителки. Трите стихотворения са в бял стих. Вътрешната ритмика се изгражда върху значението на всяка от трите учителки за развитието на поета, този търсещ всезнайко, който в края на краищата не може да избяга от тяхното благотворно влияние, но и не иска да се различава от собственото си поколение.

Поколение, обречено на насилствената психика на съвременността, превърнала се във всекидневие за айподите, за които е характерно изолиране от миналото и бягство от логиката, като секта за младите или поне за част от тях.

Смесените чувства в третото стихотворение са плод на фокусиране върху размитите спомени от миналото и откъслечните видения на непривлекателното учителстване, с използването на уличния език във всекидневие, лишено от морални ценности и диалогичен разговор.

Последният цикъл „Букет” се състои от преводи на поети от Великобритания, Норвегия, Португалия, Румъния, Русия, САЩ.

Преводачът има конкретен интерес към теми, които разглеждат човека в близките аспекти на съществуването, оцветено от различните усещания за живота, смъртта, любовта независимо от географските ширини и дължини.

Акцентът е върху личното пристрастие на преводача, търсещ отговори чрез вникването в разбирането на поетите, чиито стихове превежда.

Опит, подсказващ колко близки са поетите при разглеждането на едни и същи теми и колко различни са те в своите внушения. Читателят не би могъл да оценява качеството на преводите без да познава съответния език и поради това се доверяваме на преводача, позволил си да представи своя поглед върху оригинални творби на известни автори и предоставил ни възможност да се запознаем с тях.

Петко Недялков е член на Сдружение „Дружество на писателите” в Плевен. Негови творби често се появяват в алманах „Мизия”, годишно издание на Дружеството.

Поезията му се отличава с отчетливо отношение към съвременността, богат език, красноречиви поанти и искреност, език, богат на словоформи и същевременно разкриващ дълбоките чувства, които вълнуват поета във време на рушителни процеси и задълбочаващи се духовни и социални противоречия.