Петър Хаджинаков

Четвъртата стихосбирка на интелектуалеца, Мъдреца от Димитровград, Поета Петко Каневски е факт, на който всички негови почитатели се радват, защото дългоочакваното художествено заглавие се появи знаменателно в навечерието на празника на Светите братя Кирил и Методий – 24-ти май и носи предизвикателното и запомнящо се императивно-метафорично заглавие „Горе ръцете”, ИК „Захарий Стоянов”, София, като илюстрациите и всички рисунки в стихосбирката са дело на художника Христо Панев. Според мен лично, това е книга-явление в контекста на изящната словесност, издържана в поетиката и стилистиката на най-модерните и класически традиции на съвременната ни поезия, впечатляваща с оригиналната си лирическа мисловност и емоционалност, нестандартните версии и неконвенционални позиции в процеса на тълкувание, интерпретиране на факти, събития, личности, явления от съвременността и близката жива историческа памет. Общо четиридесетте творби са издържани в класическо стихосложение, в чиято техника на овладяност се визират и елементи на съвършенство на поетическия изказ, и артистично-фриволно версификаторство, интензивно наситено с номинативна и абсурдно-парадоксална метафоричност. В циклично-композиционен план, макар и монолитна, книгата съдържа няколко проблемно-тематични и идейно-философски цикъла, обсебващи актуалните и вечни проблеми на Историята, Любовта, Природата, Съвременността, Човека в модуса на новите предизвикателства и реалности. Явен е художественият стремеж на поета да постигне притчово-сентенциозен, афористичен стил на изказ, което предопределя и философските есенции, чрез които се изразява:
„Наказана е всяка добрина – свиреп закон, кой дявол го измисли…”
„Отивай си, нещата се повтарят. Животът е въздишка само…”
„Остави ме на мира, мой убийствен живот. Свободата извира от разкъсан хомот…”
„Лъжата боса днеска е икона… България, кремирана на клада от еничари-юдеи…”
„Във истината няма истина, защо е толкова горчива…”
Изключително силно впечатляват с виталната си образно-поетическа система и висок идейно-емоционален градус стихотворенията „Клетва”, „Две ризи”, „Мъчна тишина”, „Добрич”, „Добрият човек”, „Молитва за истината, пътя и живота”, „Съновидения”, „Вино от рая”. Възторжено-патетичният и утвърждаващо-апологичен тон, са присъщи за делото и живота на изключителните личности и творци – Ботев, Яворов, Вапцаров и Пеньо Пенев, чието креативно присъствие е пречупено през призмата на цикъла с посвещение „Моите четири вулкана”.
В малката лирико-драматична поема „Бежанци” поетът демонстрира изключителна сензитивност и сугестия на философските квинтесенции: „Няма история, която е вярна, защото човекът е смешно отлят от грях, и от кал, от студена леярна, преди огънят още да има свят…”
Авто-интроспекцията като модерен стилистичен похват е изразена фигуративно и с ефектна авто-ирония в стихотворението „Рожден ден”. Всъщност иронията и сатирата се трансформират често в гротесково-карикатурни образи, така добре изразени в малката тематична трилогия „Българско слово”, „Дълго време” и „Първи петли”:

„Умъртвихте десетки поети и десетки превърнахте в кал.
Ала словото тяхно ни свети – но за вас, но за вас ми е жал,
Все духовни пигмеи отбрани, от юдейския бог-Сатана,
Пак продават безкрайни кервани, сърца от Свещена земя…”

„Но и днес Господ от срам се навежда,
Щом лилипутите седнат на трон…”

В поетиката на стихосбирката прави впечатление, че метафоричният изказ и самите ефектни метафори не са търсени специално в контекста на изказа, не са цел и самоцел, а по-скоро художествено средство за постигане на творческата свръхзадача. Такъв тип стихотворения-разширени метафори са: „Съновидения”, „Спасение”, „Сън”. Определено стихотворенията на поета звучат като благослов или проклятие и този тип нова, непозната и непонятна енергия има своята модификация и трансгресия в зависимост от сугестивната сила на посланията към настоящето, миналото и бъдното, които отправя авторът… А тези послания са великолепни уроци по доблест, достойнство, активна гражданска позиция, модерно мислене и поведение… Сакралността на имената, датите, явленията е имплантирана в метатекста и паратекста на творбите, които са многопластови, дълбоки като внушение, многоизмерни и художествените образи надхвърлят номинативната си семантична Даденост, за да се превърнат в чудесни метафори, великолепни художествени попадения, граничещи с малките, прости чудеса от Бита и Битието на всеки един от нас… Между самите лексикални единици и художествени образи има невероятно естетическо и сугестивно напрежение, което е и показателно за високото интелектуално качество и новаторска същност на тази модерен тип поетика на изказа, носеща промяната в сетивата на читателя в глобалния процес на неизбежните, задължителни и необходими съпоставки в поетическото изкуство. Ако четем и препрочетем стихосбирката внимателно, съм убеден, че не можем да не останем в обсесията и магическите параметри на романтично стилизираните художествено-естетически ефекти в класическото, изповедно-монологично и сърцераздирателно-мелодраматично стихотворение „Вярност”:

Мама остави
              престилката с дюли,
легна в ковчега
              и забърза към татко…
Слънцето все още
              сънуваше юли,
ала за кратко…
              ала за кратко.
Денят остарял
              се подпря на прозореца,
и сам забеляза,
              че дълго кърви
библейската диря
              от него сторена
на катафалката,
              след която върви.
Мама нямаше време.
              Татко догонваше.
Цели четири години
              той беше напред.
С боговете се срастна,
              но звук не отронваше,
нито знак ни изпрати,
              че е всичко наред.
Вярвам в Бог.
              Затова и мама си тръгна,
да не би да е в тежест
              на тази Земя.
Там, в Отвъдното, знам,
              Духът й обръгна
да е Ангел-пазител
              и мой Съдия!

Определено не бях се срещал от толкоз дълго астрономическо и художествено време с такъв оригинален тип поетика и естетика на катарзиса, с тези невероятни инвенции на мисълта, емоционалната мисъл, поразяваща с богатството на въображението и екзотичните художествени тропи, плод на една органична и натурална личностна свобода и невероятен талант, като естетизиран и стилизиран субстрат на алхимичната и магическа авторова фантазия, конструктивна, алтруистична и креативна фантазия, водеща читателя в нови, непознати светове… Можем спокойно да говорим и за своеобразен синкретизъм на художествения метод и индивидуален, персонално-субективен, органичен стил на автора, в който в строго органическо единство се съчетават разнопосочни и разнородни жанрови характеристики: философско-естетическо, социалнополитическо, индивидуално-психологическо, публицистично-сатирично… и така практически попадаш в имагинерните пространства на един цветен, но и чернобял калейдоскоп, в който мобилността, динамиката и стилистичното разнообразие на творческите ракурси и визии на интелектуалните нео и ре-продукции е непредсказуема. Ако навлезем с прецизен критически инструментариум и професионален категориален апарат в същността на модерната естетика и поетика на стихосбирката, ще открием всички задължителни компоненти на креативните методи на „непряка свободна субективност”, по Пиер Паоло Пазолини и „обективен корелатив” по Томас Стърн Елиът, но влезли в обръщение и придобили „конвертируемост” в жанра на оперативната литературна критика благодарение на изкуствоведите и художествени критици Александър Панов и проф. Светлозар Игов. Творческото съзнание на автора се родее със съзнанието и персоналното кредо и амплоа на такива творци като – Павел Матев, Ивайло Балабанов, Петко Братинов, Янко Димов, Борислав Геронтиев, Георги Борисов, Борис Христов, Матей Шопкин, Петър Анастасов, Христо Кацаров… Патриотизмът, родовата и фамилна памет, изконното чувство за локална, регионална, национална и космополитна принадлежност са основните, водещи параметри и характеристики в цялостния художествено-естетически хронотоп и обем на знаменателната Стихосбирка, за която тепърва ще се говори като за книга-явление.

Петко Каневски. “Горе ръцете!”. ИК “Захарий Стоянов”, С., 2009