Владислав Артьомов

превод: Надя Попова

Народец някакъв невзрачен -
подобен няма да откриеш:
трошат наред, в герана храчат
и псуват се на поразия.

Бит, мачкан, взрян в небитието,
но всеки - жилав за петима.
А обективно, общо взето,
не трябва вече да го има.

Тъй страшно биха се на фронта,
за да възкръснат после скръбно,
затриваха ги с милиони,
в пръстта затъпкваха ги стръвно.

Но е народ със участ жива
и ненадминат в чудесата;
като брадясване - избива
след два-три дни изпод земята.