Жозе Сарамагo

превод: Десислава Венева

откъс от „Пътуване из Португалия”

Заваля. Следобед, по някое време, небесата се разтвориха. Но този пътешественик не е от хората, които се отказват при първия пороен дъжд, защото той продължи по пътя си, напук и на втория, и третия порой.

Провинциална упоритост, която му бе останала от детството и юношеството, времето когато, като по някакво чудо, му се случваше да не различи слънцето от дъжда, тях пък от лунната светлина, а всичките от полета на птиците.

Трябва, въпреки това, да се спомене, че утрото все пак успя да изрисува няколко широки ивици синьо небе и благодарение на тази светлина пътешественикът се изкачи по „Коураса де Лисбоа”, стръмна павирана улица, по която са се изтърколили множество изгубени илюзии на бакалаври и магистри.

За пътешественик това не е обичайно препоръчваният маршрут, особено ако няма пъргава крачка и силен дух , но този, който сега преминава оттук, дори когато вече това не е добре за сърцето му, трябва да продължи да търси най-откъснатите пътища, тези, по които човек рядко минава, но оставят трайна следа.

По „Коураса де Лисбоа” няма забележителности за разглеждане, тя е, както беше споменато, само една стръмна уличка, но е точното място, за да се почувства Коимбра, провинциален град с две лица, едното - характерното й, а другото - изключителното й, изпълнено със знания и нематериални чудеса.

Ако пътешественикът имаше време, би трябвало да потърси естественото лице на Коимбра, да забрави за университета, който се намира там горе, и да влезе в къщите по „Коураса де Лисбоа” и малките улички, които водят към нея, и, унесен в разговор, да преодолее несъзнателния щит на всеки, който върху собственото си лице, използва същата маска.

Но пътешественикът не е дошъл тук за толкова рисковани обиколки. Той е пътешественик, просто един субект, който минава, човек, който пътьом е погледнал, и в това бързо преминаване и поглеждане, което е само повърхностно, трябва да открие след това дълбочината на своите спомени.

Те са също своеобразни обиколки, но усетени през призмата на чувствителността. Най-накрая, ето го университетът на Коимбра - място, от което са дошли много добри неща за Португалия, но и място, където са се поставили основите и на лоши такива.

Пътешественикът няма да влезе, няма да узнае облика на Церемониалната зала и как изглежда отвътре параклисът на Сао Мигел. Пътешественикът понякога е срамежлив.

Вижда се там, в Двора на университета, заобиколен от наука от всички страни, и въпреки това не се осмелява да почука на вратата, да поиска съвет от някого или да премине свободно през вътрешния двор на старата учебна част, наречена “Жерайш”.