Красимир Симеонов

СЪН С МАМА

- Няма такова нещо като “светът става по-лош”! Просто с годините ти се пресели някъде далеч - на едно по-мрачно и по-тъжно място…
- Ама защо?
- Не знам … но пък помни, че някъде все още го има онзи твой чуден детски свят на щастие, който те търси и иска да се върнеш.
Ще те чакам там.

——————————

***
Хубаво е когато знаеш, че в сутрешния чай на Учителя проблясва Вселената.

——————————

ЛЕВСКИ ОТ ТАЗИ СУТРИН

Не се страхувайте, деца!
Защото все още има места - забравени, далечни и тъжни, където от древните гени се ражда нова порода човек.
Този човек не диша струящата всяка минута медийна отрова. Той не се храни с огризките от партийните разгули и не топи хляба си в кръвта на народа.
Той е Борещият се човек.
Сред всеобщата неолиберална смрад, Борещият се човек може и да изглежда архаично, но традициите, които го озаряват, не овехтяват, защото са съградени върху безсмъртието на духа.
И неговата битка ще е последната значима битка, която Човекът ще води за своето въздигане.

——————————

СЪКРАТЕНА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕКА

Божият син дошъл при хората на магаре.
Казал им Истината за света и Бог.
После хората го убили.
Той, разбира се, не умрял и разбира се им простил.
Но много се натъжил.

——————————

ЛОШО ВЛИЯНИЕ

При един от разпитите в полицията висш полицай веднъж ми каза:
- Слушай, ти май си бил под лошо влияние цял живот, а?! И щом не ти харесва тук, тогава се махай! Направи си сам държава!
Така че най-после е решено:
Събрахме се няколко приятели и тази събота в десет сутринта основаваме държава - АНАРХИДА! Ще е мъничка такава, но пък независима от хорската мръсотия. Без разните там феодални демокрации и без да сме яхнати от розовите понита на елита.
Защото като на всички така и на нас ни писна да ни управляват назначени гадове.
Избрали сме си местенце в една от планините ни, в едно забравено селце.
Ще бъдем без партии, които да ни вкарват във войни, но с училище за истината и духа; ще бъдем без политици, които да ни мамят, но пък с честни и обични човеци около себе си.
Разбира се, не можем да вземем всички в това начинание, но помечтай дали не искаш да си част от нашето приключение.
Или си направете сами държава!

——————————

МОТОРИСТЪТ КАТО ЛОВЕЦ НА МИГОВЕ

Докато си на Пътя, светът се уголемява и започваш да се докосваш до дребнички, прекрасни детайли, които са ти убягвали до сега.
Смисълът е всеки ден да правиш поне по някое от нещата, които обичаш. Прегърни секундата, в която си жив сега - без анализи, без амбиции, без планове, без очаквания и разочарования.
Избери щастието и радостта и се дръж за тях.
И не стискай страданието, защото както е казал Буда:
„Болката е неизбежна, но страданието е въпрос на избор.”
Понякога ти трябват десетки години да се научиш да го правиш, понякога, попаднал в дълбоко и чисто озарение, може да ти се случи за миг.
Просто не се безпокой за всичко във Вселената.
А се придържай към истината и бъди добър човек - това е, останалото само ще се нареди.

——————————

ПЪТЯТ

Често ме питат защо карам мотор.
Обикновено отминавам този въпрос с усмивка.
Но понякога отговарям:
Светът не е само този, който ни описват по телевизора разните напудрени подлеци, алчни егоисти и въобще традиционните гадове, превзели животите ни.
Защото аз избрах да живея в друг свят.
Този на изгрева над морето, на песента на птиците, на планинските ручеи, на залезите в планините, на шегите на приятелите вечер край огъня, на целувките от любимото момиче, на смехът на децата; този на цветовете и уханията на Пътя.
Това е моят начин.
Ти кой свят избираш?

——————————

ЗА СВОБОДАТА

- Дните отминават, нищо не остава - този свят наказва децата си за всяка глътка въздух…
- Но слава Богу, избереш ли веднъж да се родиш свободен и платиш ли цената, си оставаш свободен до края.
- И колко струва Свободата?
- Всичко!

——————————

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

- Ох, добре, че дойде, бате Красе, чакам те от снощи.
- Тука на бордюра?
- Да.
- Нямаше ме - бях в командировка. Как са децата?
Циганинът пред мен е на около 35, разведен, с ампутиран ляв крак; стигнал в училище до трети клас; по-черен от кюнец, но с добро сърце и възпитан според силите си.
Живее сам с децата си в една стаичка под наем в циганската махала на село Каменар край Варна.
Запознахме се с него преди година до нашите казани, докато бъркаше в тях и търсеше храна. Тогава му предложих пари, но той отказа - Не съм просяк - вика - просто ми трябва нещо за ядене за вкъщи. Но иначе благодаря ти, че попита - за туй нека да имаш всичката ми любов, защото аз съм Архангел Михаил.

——————————

ПРОБУЖДАНЕ

За впрегнатото и пребито от труд магаре еленът е неразбираем луд скиталец.
На какво се радва магарето?
На смъртта на елена, когато го застигне глутницата с вълци.
На какво се радва еленът?
На своята свобода до края.

——————————

ТЪЖНАТА ИСТИНА

По своята същност, днес хората са три категории - слуги, мародери или благородници.
И всяка от тези категории си има своите - слуги, мародери и благородници.
Много е простичко.
И много тъжно.
Защото колкото и болшинството от нас да се самоопределят като благородници сред благородниците, всъщност най-много стават за слуги при мародерите.
Така че ако ще се молим за нещо, да се молим за повече смелост по пътя на израстването!

——————————

КЪЩИЧКА НА ДЪРВОТО

Древният орех на село сякаш опираше в облаците.
Под него дядо си беше сковал тезгях, на който ремонтираше разни работи.
Когато стъпех на плота, лесно се покатервах на дървото. А там, на високото, мечтаех за недостижимите неща в далечината пред мен - най-вече за Мимето с небесните очи от съседния двор.
Някъде по това време реших, че искам къщичка в клоните. Възрастните отказаха да ми помогнат, затова взех инструментите на дядо и едни поизгнили дъски от обора и за няколко часа си сковах най-разкривената, най-грозноватата, но и най-вдъхновяваща обител.
Това убежище беше първото нещо в живота си, което бях направил сам.
Останах вътре до свечеряване и зяпах захласнат как Мимето отсреща помага на майка си да сложат масата за вечеря. Накрая баба се развика и ме прибра.
На следващия ден събрах приятелите си - и Мимето с небесните очи - и се покатерихме дружно до къщичката. Някак се побрахме вътре и точно когато започнахме да кроим величави планове за бъдещето, дъските поддадоха, изтрещяха и всички вкупом се сринахме на земята. Народът беше поочукан и ожулен, аз си счупих крака, но Мимето беше паднала върху мен и й нямаше нищо.
- От високо се пада лошо! - уточни дядо.
Мълчах и се потях от болка.
А Мимето с небесните очи ме целуна по прашлясалата буза и избяга.
- Струваше си! - се чух да прошепвам на себе си, докато на лицето ми задъхано изгряваше щастието.