Любомир Духлински

В света събитията, целите и средствата за тяхното постигане са тясно преплетени в едно сложно цяло. Само че има правила, които не са се променили откак свят светува.

Едно от тях е - позицията на една сила се определя не само от нейното собствено състояние и интереси, а от промените, които могат да настъпят като резултат на собствената й политика в страната конкурент.

Какъв е смисълът да се правят планове и военни съюзи, ако позицията на другата страна може да се промени без никакви отстъпки и споразумения? Историята дава безброй примери за подобно поведение.

Страните агресори вече достатъчно добре разбират, че промените във висшите ешелони на властта във всяка една поотделно взета държава могат и ще променят драстично ситуацията.

Дори нашата собствена история потвърждава казаното - извоюваното на различни фронтове с кръвта на стотици хиляди български мъже, спечеленото с кръвта на войниците, беше върнато безропотно под диктата на господарите ни.

Че и горница - беше отхапано огромно парче българска територия. Е, защо им трябва на господарите да водят войни? Назначаваш си един Фердинанд, Бойко Борисов, Петков и Василев и работата е опечена без да се налага и пушка да пукнеш.

За разлика от европейските тъпанари, които се избиваха по фронтовете и разориха континента, тарикатите от САЩ бързо се ориентираха в ситуацията.

Като цяло след 2010-2012 г. тежестта на САЩ и Запада в света намаля. Те вече не бяха толкова притегателен център нито за бизнес, нито за живот.

Не защото „доларът вече не е същият”, а защото през десетилетията след смъртта на СССР и социалистическия лагер с политиката и поведението си Съединените щати загубиха имиджа си на „борци за свобода” и „империя на доброто”.

Постоянните агресивни войни, опитите да се контролира глобалното информационно пространство и да се наложи волята над всички напълно обезцениха доверието в реториката и политиката на САЩ. Видя се, че царят е гол.

Освен това огромна част от населението на планетата видя, че този „цар” също така е крайно агресивен, арогантен и безскрупулен.

Тежестта и влиянието на Запада намалява, докато тежестта на другите центрове на влияние, включително Русия, Китай, Индия и някои от арабските държави расте.

На преден план излиза формирането на нови, неочаквани за старите господари, съюзи - най-вече икономически. Те вече все по-често сядат край масата за разговори и преговори, постигат се неочаквани за „доминиона” САЩ споразумения.

Навлизаме в ера на нови, не особено приятни за Съединените щати реалности. Само че САЩ продължават да демонстрират пълна неподготвеност за сериозни преговори и категорично не желаят да се съобразяват с интересите и гледната точка на своите геополитически опоненти.

Някак си не искат да приемат, че светът вече е по-различен. И продължават да залагат на марионетки и предатели на собствените си народи и държави. В това отношение България е може би най-яркият пример.

Съединените щати и Западът като цяло продължават да увеличават напрежението в отношенията си с другите, най-вече с Русия? Идеологическа конфронтация няма - Руската федерация има точно същата социална система като западните страни.

Ръководството на Русия нееднократно е заявявало желанието си за сътрудничество, за изграждане на „Европа от Лисабон до Владивосток”. Мирен континент, без заплаха от войни и конфликти.

Тогава защо Западът не се съгласява с това? Защо изпраща войски или оръжие в преддверието на най-големия си опонент? Защо разполага противоракетни установки в Румъния и Полша, а вероятно скоро и в България срещу митичните руски заплахи, които не съществуват?

Наистина ли Вашингтон си мисли, че изграждането на обръч около Русия ще накара тази световна сила да се свие в ъгъла? Забравиха ли за опасността от военен конфликт с ядрена сила, каквато Руската федерация остава в пълна мяра?

Има няколко причини за непримиримостта на САЩ и колективния Запад. По-точно има две такива причини.

Първата. Сегашните световни „хегемони” са отвратени и дори не допускат мисълта за равноправно партньорство. Те нямат нужда от партньори, а само от слуги и васали.

Американците искат целия свят, цялото богатство, целия контрол върху всичко ценно на планетата. И са готови да преговарят само в крайни случаи.

Те разбират само езика на силата, езика на самочувствието. И затова големия залък, който се опитват да лапнат с украинската лудост, ще им приседне този път.

Втората. Съединените щати и Запада имат сериозни надежди, че ще могат да променят посоката на руската политика без никакво споразумение с Русия. Какво означава това?

Означава, че САЩ се надяват на предателство. Предателство на руските интереси от част от елита. Може би те са заблудени донякъде от сервилниченето и слугинажа на България, Полша, балтийските държави.

И очакват и в Русия тяхната пета колона, сформирана около Ходорковски, Березовски, Абрамович и неизброимите „правозащитни” организации, щедро финансирани от Запада най-бързи смени във висшите ешелони на властта. За предпочитане - веднага.

Само че нещо не се получи точно по план. И затова се премина към нов вариант - Украйна.

Натискът върху Русия на всички фронтове се усилва: като се започне с въвеждането на санкции (от които пострада повече самият Запад!), помощта за терористите в Сирия и завърши с нападенията срещу руски спортисти.

САЩ и петата им колона вътре в Русия се надяват на предателство. На това разчитат. Ето защо Щатите дори не се опитват да намерят изход от кървавия граждански конфликт в Украйна, те „не могат” да дадат списъци на „лошите” в Сирия и всячески склоняват Европа, която няма суверенитет, на антируската страна.

Загиващите деца в Сирия, Палестина и Донбас са на съвестта на онези, на които англосаксонският свят се надява. На тези, на които той възлага надежди за извършване на революция в руската политика и изневеряване на сегашния курс за укрепване на Русия.

Светът буквално гъмжи от призиви за предателство на руските либерали и западни куратори. В свое предаване „Дойче Веле” казва: „Крим може да се превърне в източник на постоянно напрежение между Русия и Украйна. Връщането на Крим е трудно, но не и невъзможно. Нещо трябва да се случи, за да може Москва да върне полуострова на Киев!”

Ако бъдещото ръководство на Русия реши да се откаже от Крим, обвинявайки за цялата авантюра бившите лидери на страната, „които ни скараха с нашите украински братя”, това би било чудесна новина за САЩ и НАТО.

Това е надеждата на Запада, който освен всичко друго насън и наяве бленува да започне активен демонтаж на Евразийския и Митническия съюз под прикритието на „икономическа ефективност”.

Разбирайки на какво се надява Западът, нека се запитаме: „А на кого се надява?” Кои са тези хора и сили, които Съединените щати си представят като „бъдещо лидерство” в групата държави, които като верни помияри джафкат около големия пес?

На кого залага Държавният департамент? Очевидно е, че надеждите на Вашингтон са върху онези, които споделят неговите ценности, неговото първенство и начините му за управление на света.

Кои са тези хора? Да оставим настрани световните въпроси и за погледнем нашенските си, български работи в този аспект. В България може да се разчита само на предатели на народните ни идеали, цели и стремежи. Всички от 10 ноември 1989 г. насам се оказаха антикомунисти. Включително и самата БСП!

Хората по върховете на властта заспаха като членове на БКП, а се събудиха евроатлантически просветлени!

Днешните „либерали”, „неолиберали” и всякакъв друг вид „либерали” доказаха и доказват своята несъстоятелност - те окепазиха каквото можаха, премениха се в нови дрешки и сега драпат за последните парчета от баницата.

Разделени и противоборстващи, те не се радват на сериозна обществена подкрепа. За това крещи фактът, че избирателната активност на населението на всички видове избори рядко преминава 35-40%. А останалите?

В новите си дрешки либералите въведоха на въоръжение патриотичната реторика, дори в имената си - „Продължаваме промяната”, „Възраждане”, няколко „патриотични фронта” и т.н. Разчитайки по този начин да замажат очите на избирателя и да се докопат до властта. След което да рапортуват където трябва, че задачата се движи по график.

Само че главната надежда на Запада изобщо не е в западните либерали, а в „патриотичните” либерали. На тези, които казват, че трябва приватизация, че държавата не може да кредитира себе си и бизнеса, а за това се искат „инвеститори”, че трябва да се намали участието на държавата в икономиката.

С други думи - да продадем всичко, да го окрадем, а вие, обикновените тъпаци, правете каквото искате.

Тези патриоти са и на входа и на изхода на държавата - не само пиле, но и лев не може да прехвръкне покрай тях. Ако те бяха само глупави - да го преглътнем. Всички са правили грешки. Дори и Маркс, съчинявайки „Капитала”.

Страшното е друго - властта в България дори не е в ръцете на парашутистите от Харвард (а те пък дори не са и български граждани!), а че за всичко им се спуска график и насрещен план от посолството.

Нямайте съмнение от кое - другите не пеят в хора. Техните държави са на същото дередже като нашата - европейска бананова република.

Думата „предателство” има много ясно и болезнено значение - може да те предаде само близък. Врагът не може да те предаде, той вече е враг и позицията му е ясна.

Така че надеждата на Запада днес съвсем не е в явните врагове на държавата ни, никакви пети колони, платени от Запада, а в нашенските майцепродавци.

Нашите предават и без пари. Или в името на бъдещи пари. И затова те са съгласни с либерализма в икономиката и следователно ще бъдат готови да се съгласят с либерализма във външната ни политика. Ако някой ги попита, разбира се.

На практика съвременният либерализъм - патриотичен или какъвто и да е там - не е нищо повече от съгласие, че основното в световната икономика са САЩ с техния долар.

Което означава, че те решават и пишат не само световните икономически правила, но и определят кое е правилно и грешно в световната политика.

Имате ли съмнения в това? Тогава си спомнете кои бяха разрушителите на СССР, социалистическия лагер и България в частност.

Високопоставени комунисти като Горбачов, Шеварднадзе и Елцин, Луканов, Пирински, Станишев, които говореха красиви думи за лоялността към идеалите на марксизма-ленинизма и неизменността на социалистическия избор.

Комсомолските лидери бързо смениха цвета си и се превърнаха в кървави олигарси и високоплатени политически проститутки.

Днес нищо не се променя и едва ли ще се промени, защото от вените на страната ни са изсмукани най-жизнените сокове, тя е обезкръвена и обезверена.

Лъгана е по всякакъв повод - дори и за това, че при живеещи в България 5,5, най-много 6 млн. българи, имаме 6,7 милиона избиратели. Заедно с бебетата и децата, заедно с мъртвите по гробищата.

Днешните „либерали” набират предатели сред близкия си кръг.

А такъв кръг от жадни за пари и власт хорица винаги е наличен. И ако се съмнявате, че сегашните либерални „патриоти”, окупирали властта, са способни бързо да загубят позиции и да променят възгледите си, не забравяйте, че от гледна точка на „управляващата партия” и елита изглежда нищо не се е променило между двата периода - псевдо социализъм и кофти демокрация.

Лицата и реториката са си същите. Липсата на съвест и морал си е същата. А че предателите нямат съвест, в това никой не се съмнява.

Ако имаха, днешните властници щяха мълчаливо да се оттеглят в мишите си дупки, откъдето изпълзяха преди години.

И щяха да напишат като кмета на Кастърбридж Майкъл Хенчард завещанието си:

„И да не ме погребват на свято място.
И клисарят да не бие камбаната за мен.
И никой да не бди над мъртвото ми тяло.
И изпращачи да не вървят след мен на погребението ми.
И да не садят цветя на гроба ми.
И никой да не си спомня за мен.”

Дали не е време да им помогнем да го напишат?