Сид Чаплин (Сидни Чаплин - на англ. Sidney Chaplin), английски писател, е роден на 20 септември 1916 г. в малкото градче Шилдън, графство Дърам в миньорско семейство. Син на миньор, Чаплин започва да работи в мините на 15-годишна възраст и продължава да го прави, докато получава образование от Работническата образователна асоциация на университета в Дърам (1932-46) и Фиркрофт Колидж за работещи мъже, Бирмингам (1939). След това е секретар на клона на Федерацията на миньорите на Великобритания (1943-1945). През 1946 г. печели Атлантическата награда за литература за сборника си с разкази „The Leaping Lad” („Скачащото момче”). След още един престой като миньор, Чаплин най-накрая успява да напусне мините през 1950 г. и започва да пише на пълен работен ден за списанието „National Coal Board”, по-късно и за „The Guardian”, където от 1963 г. води собствена рубрика „Северен акцент”. Литературната му кариера започва, когато в Англия масово навлиза ерата на така наречените „сърдити млади мъже”, най-ярките представители на която са Алън Силитоу и Стан Барстоу. Излиза и най-известният му роман „The Day of the Sardine” („Денят на сардината”), 1961, който веднага го изстрелва към върховете на английската литература. Заедно с „The Watchers and the Watched” („Шпиони и надзиравани”, 1962), те са цитирани като класика на „екзистенциализма на работническата класа”. Детството и младостта на писателя са отразени в цялата му последваща литературна дейност. Семейството не живее добре, от детството си Сид вижда бедност около себе си, безнадеждна работа, безкраен страх от безработица. На 15 годишна възраст започва да работи. Бил е помощник на миньор, ковач, но страстно иска да учи и да пише. В творбите си Сид Чаплин повдига остри социални и философски проблеми на нашето време. Тежките психологически и социални проблеми се решават от героите на романите „Денят на сардината” (1961) и „Шпиони и надзиравани” (1962) - младежи от работническата среда, съвременници на писателя. Героят на „Денят на сардината” през 17-годишния си живот успява да бъде чирак на пекар, товарач и помощник на миньор; в „Шпиони и надзиравани” младият ковач Тимъти Мейсън търси място в живота - материален и духовен. Гротескно-алегоричната творба „Сам сутринта” призовава да се замислим за последствията от глобалната урбанизация. Автор е и на романите „Моята съдба вика” (1951), „Алабастровите мини” (1971), сборника с есета „Дървото с румените ябълки” (1972) и др. „Работничестият роман” на Сид Чаплин не е просто „част от обществото”, той е размисъл върху човешката съдба. Пише и есета. Не по-малко важни са и разказите му. Като разказвач той може би се разкрива дори повече, отколкото в романите. Често разказите на писателя са изцяло или отчасти автобиографични. В края на краищата той получава първото си признание като писател в този жанр през 1946 г., а през 1980 г., вече уважаван писател, отново се връща към любимия си жанр, издавайки сборника „Чичо ерген и други истории”, който включва произведения от различни години. През 1976 г. Чаплин участва в написването на телевизионния сериал „When The Boat Comes” In („Когато лодката пристигне”). На следващата година той получава OBE (Орден на британската империя) за заслуги към изкуствата в Североизтока. Чаплин умира на 11 януари 1986 г. През следващата година е публикувана посмъртна антология „In Blackberry Time” („Къпиново време”). През 1997 г. семейство Чаплин депозира по-голямата част от документите на Сид Чаплин в библиотеката „Робинсън” на Нюкасълския университет, специални колекции. Има един син - Майкъл Чаплин. Издадени книги: романи - „Моята съдба вика” (1949), „Тънкият шев” (1949, 1968), „Голямата стая” (1960), „Денят на сардината (1961, 2004), „Шпиони и надзиравани” (1962, 2004), „Сам сутринта” (1965), „Алабастровите мини” (1971); сборници с разкази - „Скачащото момче” (1946, 1970), „Коледна сутрин” (1978), „Чичо ерген и други разкази” (1980); „Къпиново време”, антология, (1987).

Публикации:

Проза:

СКИТНИК/ превод: Любомир Духлински/ брой 162 ноември 2023

СИВЧО/ превод: Любомир Духлински/ брой 164 януари 2024

МЕДНОТО ОРЪДИЕ/ превод: Любомир Духлински/ брой 165 февруари 2024