Георги Михалков

Васил Лазаров е писател, добре познат на читателите, автор на няколко успешни романа: „Крайъгълен камък”, „Тройна нишка”, „Парадоксът на любовта”, „Звънът на камбаните”, „Калоян”.

С най-новия си исторически роман „Цариградският медальон” писателят ни връща към драматичните събития преди Освобождението на България от османско владичество.
Авторът проследява живота на двама братя Кирил и Климент Антикарски.

Съдбата на по-големия брат Кирил се оказва необикновена. Отведен е в Цариград под предлога да го изучат за висш чиновник, но в това се крие дълбок коварен замисъл.

Таха Ниджен, осиновителят на Кирил, заявява: „Но ако вземем няколко деца от различни краища на империята, докато са млади и докато се огъват, да ги приобщим към нас, да ги обучим и възпитаме в любов към Пророка и султана. Когато ги подготвим, ще ги изпратим по родните им места… ще ги издигнем във валии”.

По това време вече няма еничари, но така турците подготвят българи, които вярно да служат на султана. В Цариград Кирил е преименуван на Кадир и след като получава необходимото образование, е назначен за каймакамин /кмет/ в родния си град и започва да служи вярно на Империята.

В романа не липсва и любовна интрига. Климент, по-малкият брат, обича красивата Дафинка и е готов да се ожени за нея, но баща й, Иван Хаджикостов, заявява, че тя трябва да се омъжи за Кадир, каймаканина.

Отчаян Климент решава да стане монах и тръгва към Ограшкия манастир, но игуменът на манастира, Теохар, му поставя важна задача.

Климент е завършил американското училище в родния си град Самоков, знае английски език и игуменът го изпраща в Цариград, за да се свърже с представителите на Великите сили и да работи за освобождението на страната. Теохар заявява: „Имаме нужда от човек като теб да предотврати кървавите бани”.

Това е главният момент, който подсказва основната идея на автора, но романът е многопластов, изисква внимателно четене и проникновено разбиране.

Изграждайки образа на Климент Антикарски, описвайки детайлно неговата журналистическа дейност и живота му в Цариград, Васил Лазаров поставя много въпроси, на които четателят сам трябва да намери отговорите, като един от тях се съдържа в думите на игумена: „Най-важните битки се водят без барут и без гърмежи”.

Кои са тези битки? Избухва Априлското въстание, но то не довежда до Освобождението на страната. Жертвите са много и отзвукът на въстанието са статиите на чуждестранните журналисти, които описват ужаса от потушаването му.

Английските дипломати започват да умуват как да решат Източния въпрос. Лорд Солсбъри, изпратен от английското правителство в Цариград, е наясно, че светът не може да се завладее с оръжие, но успешно може да се използва оръжието на дипломацията. А това звучи изключително актуално за днешното време и за денешната политическа обстановка в света.

За Англия решаването на Източния въпрос е важно, защото една разпокъсана Турция ще е по-слаба, по-лоялна и послушна на Англия. Освен това Великите сили са наясно, че подкрепяйки Русия да воюва с Турция, печелят симпатиите на българите.

Стремежът на Англия е Източният въпрос да се реши по мирен път, защото така и българите, и турците ще бъдат доволни, а Русия ще загуби силното си влияние на Балканите.

Православната общност в Цариград избира Климент Антикарски да се срещне с лорд Солсбъри и да представлява българите в съдбоносната за България конференция на Великите сили.

Много моменти в романа звучат изключително актуално. Един от героите, Джак Дорит, координаторът на английското разузнаване в Цариград, обяснява как се извършва преврат в дадена страна.

„Новината /за корупция например на везира/ предизвиква възмущение и недоволство, открояват се проявилите се противници и се насърчават от нас. Нито един от тях няма и пръста да си мръдне, без да е получил нашата негласна подкрепа”. Така може да се свали безпроблемно всяко правителство във всяка държава.

„Цариградският медальон” е завладяваща и мъдра книга. Писателят образно и задълбочено описва героите, действията им, колебанията им и решенията, които взимат.

Лазаров много талантливо е преплел историческите факти със съдбите на героите. Образите на английските журналисти и дипломати са ярки и запомнящи се.

Главният герой Климент Антикарски е представен в развитие. Неговият психологически портрет е изграден детайлно и мащабно.

В романа има и два женски образа, които не само спомагат за по-силното открояване на главния герой, но които са представени реално и живо. Това са Дафинка и Джули Харт, малтийката, която е влюбена в Климент.

Изключително въздействащи са описанията на Цариград. Като талантлив художник писателят представя красотата на този голям многолюден забележителен град по времето на султан Абдул Азис.

Романът „Цариградският медальон” трябва да се изучава в училищата заедно с романа „Под игото” на Иван Вазов. Ако в „Под игото” Вазов, казва, че свободата се извоюва с оръжие и саможертви, Васил Лазаров в „Цариградският медальон” заявява, че освобождението и независимостта се постигат и с оръжието на дипломацията.

„Цариградският медальон” е ярка метафора, защото всеки медальон има две страни и всеки сам решава коя от двете страни да избере.

гр. Будапеща, 17. 11. 2023 г.