АФОРИЗМИ
Като венец на природата човекът винаги е и надгробен.
Повечето от нещата в живота са точни и точно каквито не трябва да бъдат.
Лъже се и от симпатия към собственото въображение.
Животът има тежест, само когато не е лек.
Смъртта е единствената задължителна традиция.
Дори това, което носи утеха, не трябва да е претоварено.
Понякога единственото оправдание на възрастните е, че са били деца.
Картината на живота е непълна в рамките на допустимото.
Мисълта за тленното хем тлее, хем изгаря.
Опитите ми да стана оптимист са все по-отчаяни.
Предложението за изход бе заведено с входящ номер.
Някои поети са като ритнати от Пегас.
Мизантропията също е плод на любовта - към познанието.
Когато нищо няма смисъл, оставаме с едната мисъл.
Фалшивото обича да се крие сред разнообразието.
Животът е суров, но е пълен с изпечени мошеници.
Популистът е като вентилатора - духа на всеки.
И ненапредничавият изчаква времето си.
Излишеството на думи води до духовен недоимък.
Някои истини са изтъркани от злоупотреба.
Ако не правеше толкова глупости, човечеството би изглеждало мързеливо.
Старостта подмладява страховете.
Безсмислието може да се преосмисля цял живот.
След невъзможното остава превъзмогването му.
Някои са в тежест на себе си поради самоизяждане.
Магарешкото разнообразие - от трън на глог.
И да си запален по живота, угасваш.
Погълнатите от себе си винаги са без духовна храна.
Логиката на смъртта е смъртта на логиката.
Хората не са равни, а само успоредни на своите слабости.
В житейския театър на абсурда всички развръзки са реалистични.
Дори да няма бъдеще, перспективата ще остане.
Преболедуваните истини не имунизират срещу лъжите.
Реализмът може да бъде и вид отчаяние.
Човек е устроен толкова сложно, че изпростяването е вид облекчение.
Ако животът е сън, то прозявката е най-честият спомен за него.
Дори собственият страх гледа да живее на чужд гръб.
Мълчанието на вечността е на всеослушание.
С времето човек започва да забравя дори за старостта.
Понякога паметта изневерява от любов към свободата.
В различна степен относителното се отнася за всеки.
Безсмислието на живота е и повод за самозабравяне.
Смъртта е универсална крайност на материята.
Не се ли храни гълъбът на мира, ще изяде и маслинената клонка.
Лошото на нетърпението е, че трябва да го изчакаш да си отиде.
За да си оптимист в земния живот, трябва да си много банален, средно глупав или да се правиш на малко луд.
Нищо не предизвиква по-скрито оживление от смъртта.
В болни общества будителите имат ролята и на реаниматори.
Светът щеше да е по-разумен, ако повечето хора не умуваха как да бъдат по-хитри.
Мъдро е да оставиш мисълта за смъртта на доизживяване.
Винаги има място за безрезервната омраза.
Старостта е биологичната дискриминация на природата.
Робуваме на тялото с манията, че сме господари.
„Всичко тече” - но остава много непочистено.
