Елена Алекова

По мотиви от стихотворенията „На злото…”, „Да се завърнеш в бащината къща…”, „Изминал пътя през лъките…” (из „Под сурдинка”), „Помниш ли, помниш ли…”, „Пловдив”, „Старият бивак”, „Тиха победа”, „Един убит” и „Сиротна песен” на Димчо Дебелянов

————–

I. КЪМ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

1.
„Ако загина на война…” Загина.
Не те подмина вражият куршум.
Утихна безпокойният ти ум,
последно спомнил майка и родина.

В далечен чужди край листец обрулен
сред буреносна бран… И глух рефрен -
като неясен отглас от Верлен,
прошумолял над хълмове и хули.

Какво не те застигна в дни неради!
Животът груб къде не те пиля!
Към теб съдбата безпардонно зла
една ли само радост ти открадна!

А можеше да бъдеш цар, властител
на думи и сърца. И техен роб.
Но предпочете влажния окоп
и воплите, от всеки поглед скрити.

Ти в тях намери своя свят изгубен
през дни на много кръв и много смърт.
Бе горестен и жертвен този Път,
но само той живота ти изкупи.

2.
Случайният куршум те парна
от упор. В бой. Като войник.
Дори не осъзна България
кого загуби в този миг.

Замря сиротната ти песен.
И „мъртвият не ни е враг”
заупокойно се понесе
през кървавия полумрак.

Над ниви се изви, рътлини,
над знамена и времена.
И ти, най-светъл син, замина -
курбан във вечната война.

Сред битката - душа сияйна -
издигна се над тлен и смърт.
Подхвана те усмихнат ангел
като безценен крехък съд.

И гръм от свода се откърти,
стократно заеча навред:
„Безпомощни са всички смърти,
когато е убит поет!”.

И песента ти се разрасна
и приласка и утеши
не само скръбни и нещастни,
а всички пламнали души.

Че в самота и в преизподни
поетът, докато е жив,
намира оня стих, пригоден
смъртта от смисъл да лиши.

II. КЪМ ПОЕТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ

1.
Какво остава след човека? Нищо.
Въздишка. Шепа прах. Две-три слова.
А ти гориш с това и онова
или сънуваш белоцветни вишни.

Уж се досещаш за едно, за друго,
ала пропускаш важните неща.
Не се ли вслушваш в своята душа,
в кипежа на настръхналата угар?

Не се ли питаш откъде дошъл си,
защо си, кой си, накъде вървиш
и стиснал здраво губещия фиш,
ще се събудиш ли, макар и късно?

Пръст от пръстта, прашинка устрелена.
Дъх от диханието на глъбта.
А вишните в съня ти пак цъфтят
и приютяват птици и вселени.

Нима те плаши синята забрава,
която дебне иззад оня рът?
Виж, към безкрая се разлиства път.
И греят вишни. И не прецъфтяват.

2.
Смъртта в победа той дочака.
А ти - какво? И докъде?
Часовник делнично тиктака.
Изнизва се и този ден.

Сърцето трополи инфарктно.
В стиха ти - дим и суети.
Какво се маеш още, братко?
Откри ли оня светъл стих?

Ако ли не, то в битка люта
с врага на хорските души
за нов живот, за ново утре
поне съдбата си реши.

О, знам, ще кажеш, че това е
към днешна дата празен ход.
Не струват нищо, всеки знае,
мечти, копнения, живот.

И в модни „общества”, „задруги”
поезията залиня.
И битките ни днес са други
и друга - старата война.

Не се залъгвай, не унивай.
За всеки подвиг идва час,
за чест, за смърт, за съпротива -
и той е за един от нас.

Затуй, каквото и да стане,
бъди нащрек… Тръба тръби…
И ще дочакаш оня ангел…
И оня стих… И…
Може би…

18-20 август 2023