БОГОЯВЛЕНИЕ
БОГОЯВЛЕНИЕ
На Малина Караджова
- Това е той! - Йоан с любов отсече -
спасителят на всекиго от вас!
И знаеше - Голгота е далече,
далече е и кобният му час.
Ще тръгне под небесните простори.
В душите ни ще влезне и за тях
невижданите чудеса ще стори,
ще трие той човешкия ни грях.
В сърцата ще запали светъл огън -
ще помним дълго светия урок -
Скрижалите свещени - дар от Бога,
да пазим до последния си срок…
… Легенди дивни ще разказват вече
покрай великата река Йордан -
Иисус Христос, в надеждата облечен,
поел смирен към тежката си дан…
ЛАЗАРКИ
„Изгряло ми е ясно слънце, Лазаре,
във Недените равни дворе, Лазаре.
Не ми било ясно слънце, Лазаре,
най ми била бяла Неда, Лазаре!”
Народна песен
Пристъпят като балерини светли -
сияещи сред двора ни цветя -
във български носии многоцветни,
единствени по хубост на света!
Чрез песните си мир ни пожелават,
зелена пролет, труд и урожай.
а сетне за хорото се залавят,
въртят се, чак главата се замай!
И пролетното слънце от небето -
предало се на тази красота,
изпраща поздравите си, където
не спира да танцува младостта!
МОМЧЕТО В МЕН
Ах, често
във съня ми ме спохождат
два образа - на мама и щурче
и търсят мълком
в моя свят тревожен
порасналото, селското момче!
И тичам
по познатите ми друми,
които спират
в младата ми гръд…
Аз търся жадно
образи и думи
във светла песен да ги подредя
и с вятъра - приятеля немирен,
да тръгнем двама
боси през света
и всякъде, където ще преминем
да носим
свята селска простота!
Да нося във сърцето си земята
и образа на мама и щурче,
което все да търси в тишината
порасналото,
селското момче…
НА ПРАЗНИК
Две късчета небе синеят
под сключените тънки вежди,
а устните ти аленеят -
към приказка ме днес повеждат!
Пристъпяш плавно - хубавица!
Трептят пришитите пендари
над везана от теб шевица.
Прекланят ти се всички твари!
Игра хорото като хала!
Рисува сетне ръченица…
О, кой народ ще се похвали
със танци - цяла броеница!
А щом запя, внезапно спряха
да пеят вече всички птици…
Две палави слънца изгряха
от огнените ти зеници!
Гласът ти литва всред всемира,
достига другите планети!
Духът ни нивга не умира -
напук на врагове проклети!
НАШЕСТВИЕ В ТРОЛЕЯ
Денят е мрачен. Свили сме се всички
с посърнали от кризата лица.
Нашествие нахълта от колички,
колички, да! И пълни със деца!
Една, че две, че три, дори… четири
разцъфнаха в тролея в този час!
Надничат от подвижните квартири
очи-звездички и надават глас.
А майките им - млади хубавици
сияят от любов, край тях кръжат.
Целуват с обич малките главици,
ръчичките им трепетно държат.
И стана много светло във тролея,
при нас на гости влезе младостта!
В очи ни сълзи-бисери светлеят -
прекланям се пред тази красота!
Не ще изчезне българското племе
напук на всичките му врагове!
То много скоро пак ще се възземе,
че младостта е тук и го зове!
ПИСМО ДО ЛОНДОН
За сина ми Любомир
Твоят дядо Иван, знай, на сън ме споходи
и летяхме двамина на бързи коне
из полето гигенско. С очи го обходих
и замаян останах в това ширине.
Там ми рече умислен и с болка голяма:
Този рай запази за децата поне!
Продадеш ли, ще смятам това за измяна,
че съм хранил с жена си до днес диване!
Затова не продавай земята ни, сине,
че без нея ще съхнеш и чезнеш по ред.
Неусетно страната и тя ще погине -
та това го предвиди „Световният ред”!
И, не чакай след време на сън да ме видиш,
та сърце да отвориш и тъй да прозреш,
че света управлява зъл гений невидим
и те дебне без бой сам честта да сдадеш!
… Тук си носим безропотно старите дрешки
и пред Господ молитви за помощ редим…
Не повтаряй неволно пак чуждите грешки,
а горд българин ти и след нас пребъди!
