Красимир Машев

ПЛУВЕЦ

Има слънце. Има дюни.
И на плажа сме от юни.
От морето дават знаци
група плуващи моряци:
- На дълбоко е най-чисто,
а от слънцето сребристо,
вълните са кристално чисти.
Тук за всеки има писти
да се къпе, плува, пръска
във водата, леко хладка…

Това го може даже гъска,
дори го знае всяка патка.
Знаем и какви ги върши
ум патешки или пък гъши.
Но не бих им го спестил,
че не плуват в моя стил:
кроул, бруст и бътерфлай
(като делфина мил и скъп).
Не могат и рибите комай
да плуват като мен на гръб.

НА ПЛАЖА

На плажа под пъстър чадър
съм със таткови познати.
- Ако си - казват ми - добър,
ще слушаш мно-о-о-о-го тати…

Нищичко не знаят те.
И си говорят - дъра-бъра…
Аз съм примерно дете,
щом съм с татко под чадъра.

И него слушам, че и тях.
И съм послушен, кротък, тих…
Но, че не вярват ми разбрах
в морето щом се натопих.

- Веднага на брега излез!
- Не дете, ами торнадо!
- Край на къпането днес!
Утре на плаж ще взема дядо.

ПЕРКА ОТ АКУЛА

Спасителят на свойта кула
дава ми далекоглед.
Виждам перка на акула.
Втора, трета…Опа! Пет.
Морски охлюви и миди
похапват акулите сега.
И утре рано ще се види,
че цял в черупки е брега.
Те имат страшен апетит
и гонени от вечен глад
биха погълнали и кит -
ам-ам,
по-голям
и от кита Голиат.

Туй не сте чели или чули -
единствените интереси
на по-големите акули
са морските деликатеси.
Обаче океанските акули
си правят други
гастрономически услуги
с вкусотии-прелести,
че освен големите си челюсти,
имат много здрав стомах.
И до днес не са изплюли
даже перките
на по-дребните от тях.

ЦВЕТОВЕТЕ НА МОРЕТАТА

Има Черно море. Има и Бяло.
Даже има Червено море.
Кой художник тях поначало
оцветил ги е много добре?

Черното бушува адски.
И от гняв се пени.
Безброй флагове пиратски
били са в него потопени.

Бялото с вълните бели
от много сол е побеляло.
Солени пластове дебели
го правят чисто бяло.

Червеното море го знам.
То може да се види,
че е аквариум голям
за раци и скариди.

Морето виждал съм зелено
от водорасли и планктон.
Но този цвят определено
не е основен, а е фон.

И на този фон ще кажа,
че от хиляди години
единствено, комай, от плажа
моретата изглеждат сини.

МЪРЗЕЛИВИЯТ КОРМОРАН

На таляна корморан -
лаком, огладнял и вран.
Вятър вее, вълна шиба
денем все от ден до пладне.
Чака друг да хване риба
и после да му я открадне.
Останалите корморани
само риболов ги храни.
А корморанът огладнял
три дни нищичко не ял.
Поуката ще му я кажа,
видя ли го днес на плажа
само с няколко слова,
да помни дълго и това
по-просто от моряшки възел:
глад те чака, щом си мързел.

ВЪДИЧАР

Гошо домъкна отнякъде тел.
- От тази тел - каза - ще направя ченгел. -
Отзад ще му вържа книжен канап,
а на ченгела ще сложа топка от хляб. -
Нали ще ме вземеш на риболов?
Само почакай да стана готов! -
Въдица здрава ще имам след миг:
за тежест ще й сложа оловен войник,
а за плувка -
корков ток от стара обувка…
- Слушай - казвам му - от твоя такъм
ще се уплаши дори таласъм. -
Не знаеш ли още, че книжен канап,
макар и дебел, във водата е слаб:
и най-дребната риба
като го задърпа и с опашка зашиба,
а ти го опънеш обратно към теб,
този канап ще стане на дреб… -
Казвам го сериозно, а не на майтап.
Но защо се разкисна като канап? -
без да искам направих му намек.
Обаче внезапно ударих на камък,
защото веднага и той ме притисна:
- Как няма, кажи ми, да се разкисна,
когато това съвсем ме отчая:
нали твоите въдици не са като тая -
първобитна и опростена,
а риба ни носиш все замразена…

НАСЛУКА

Щом въдичар си във кръвта
ще изтърпиш и всяка скука.
Подменяш плувката, стръвта
и тежестта, и тази кука…

Е, в килограми и във метри
все пак желая ти наслука:
шарани, сомове, есетри
да уловиш. И даже щука.

На ако искаш златна рибка
да уловиш - ще отбележа:
с въдица недей се пипка -
тя лови се с тънка мрежа.

НАЙ-НАЙ…

Винаги съм най-разбрана
и всичко ми е най-наред -
най-послушна, най-засмяна,
щом ми купят сладолед.

С две мустаченца ви срещам
над устните си всеки ден.
А когато вън е най-горещо,
сладоледът ми е най-студен.

СЛАДОЛЕД

През юли - към края на месеца -
на небето под душния плащ
Пепи хлътна в пъстрата смесица,
пренаселила градския плаж.

С други думи - загуби се Пепи.
С други думи - загубен бях аз.
И по плажа се блъсках и трепах
да го търся останал без глас.

От предчувствия страшни обзет,
как се сетих накрая - не знам.
- Сладолееед… - изревах. - Сладолееед…
И той след минута намери ме сам.

ЛЕТНИ КЪНКИ

Мъчи се Владко на тротоара
новите летни кънки да подкара,
но тротоарът му рече с досада:
- Падна ли ми сега?! Така ти се пада…

Видя го татко му и на Владко се скара:
- Защо не внимаваш? Така ли се кара?…
То без кънки му е лесно на таткото
само да вика: - Карай по гладкото!

Тротоарът обаче за Владко се лепна
с предишната хватка великолепна
и Владко през сълзи обяснява на таткото:
- Знам, но не мога да стигна до гладкото…

УРОК

Чайката е птица лакома -
на Иван говори кака му. -
Гълта риби, гълта хляб, че
и понякога кебапче…
Може да нагълта баница.
Лакомията й няма граница.
Яде каквото й попадне.
Все яде и все е гладна.

А Иван я пита: - Како ма,
щом като е толкоз лакома,
в бързината тази чайка
може да нагълта гайка?
- Може - каката отвръща, -
но лакомията си връща
и след време тази чайка
ще започне да се вайка,
че е с тяло
затлъстяло
и над морските води
да полети като преди,
напразно ще опъва шия.
И всичко туй от лакомия!

Изглежда, всякаква поука
ненужна щеше да е тука,
но случи се това, че каката
изгълта на Иванчо млякото
и поука ще трябва да вземете:
- Пийте си млякото
преди по-големите…

ЛЕТЕН ДЪЖД

Слънцето ни жарна
с най-огнената ласка.
И тук нали е Варна -
към плажа ни затласка.

Но още във морето
не влезли и веднъж -
от облаче проклето
заплиска летен дъжд.

Под дъжда без покрив
останахме, додето,
за да не ни мокри,
цамбурнахме в морето.

ГРАДУШКА

Слънцето прижуря.
Облак тъмен лази.
Наближава буря.
Идва на талази.

Изви хоро вихрушка.
Небето се притули.
Заваля градушка
от ледени пашкули.

Изпокърши клони.
Плодове обрули.
Радостта прогони
градушката през юли.

Пата-кюта! Кюта-пата!
Ама, че беля.

Угрижена, земята
от мъка побеля.

ПЛАЖЕН БУКВАР

На плажа сутрин няма никой.
Бягай, скачай, тананикай,
пий на глътки въздух свеж!
А ако си любопитен,
пясъкът със почерк ситен
е изписан. Да четеш.
Разчетеш ли знак след знак,
кой е стъпвал тук със крак,
ще научиш мигом ти.
Само гледай и чети:
тези криви отпечатъци
са от ято диви патици,
а букви везани и тънки
са изписвали кадънки.
Ето там, на втора страница,
чайка лапала е баница
и лакомо, почти със ярост
бюреци пък е гълтал гларус,
а до него, по-нататък,
колко грозен отпечатък
е оставило животно.
Личи си, че е неграмотно.
Виж: една от двете дропли
е спряла семки да почопли,
а шимпанзета за разхлада
са пили сок и оранжада…
С топката си два катъра
са катурнали чадъра
и като дух на зъл магесник
носят се парчета вестник
по пясъка насам-натам.
Чел е там
хипопотам.
На лъвчето си мама Лъвка
ей тука купила е дъвка.
Личи си ясно. Дъвка „Бисер”.
Като написано от писар.
Там котетата на съседа ни
кофичките сладоледени
разхвърляли са в безпорядък.
Чак пясъкът полепва сладък…

Край на буквара плажен.
Разчетохме го знак по знак:
ту е сладък, ту е блажен,
сякаш е на първолак.

КРИЕНИЦА В ТЪМНОТО

Мръкнало е вече.
В този топъл мрак
се чува отдалече
как детският орляк
все още е увлечен
от своя смях и бяг…

В тъмното изречен
до тук достига глас,
уж някак си далечен,
а съвсем край нас:
- Прибираш ли се, Влади?
Или се криеш там?
И Влади се обади:
- Откъде да знам…

КУКУВО ЛЯТО

Кукувица кука
от бука на бука.
Кука и брои ги
за тетрадки, книги.

Преди други листи
бука да разлисти,
гледа тя на бука
като първолак азбука.

Как гледа? Какво?
Че всякое дърво
правят на талаш, а
талаша
го варят на каша.

От тази пихтия
правят пък хартия.
Тъй от бука стар
става нов буквар.

Става и тетрадка.
Но радостта е кратка.
И наша. И ваша.
В тях пък - друга каша.

Затуй на всяка бука
кукувица кука.

Кука и брои ги
в мигове кратки
за нови книги
и нови тетрадки.

ЗАБРАНИ

Не скачай! Не бягай! Не ритай! Не викай!
Не пипай! Не може! Не бива! Недей!
Само забрани. Не казва ми никой:
- Лудувай на воля! На воля живей!

Само забрани, забрани, забрани…
Не гази тревата! Вход забранен!
Тези забрани са страшни тирани.
И плашат всяко дете като мен.

Но когато порасна и стана голям,
зная децата какво ще ги брани.
Заповед на всички големи ще дам,
че забраняват се всички забрани.