ЦВЕТЯТА
Из „Блага дума” (2014)
ЦВЕТЯТА
Щом се стопли земята,
неусетно поникват цветята -
вземат цвят от дъгата.
Вече не им е студено -
обличат стеблата в зелено
и тъй са различни, засмени.
Кокичета бели, божур червен,
жълт минзухар и оранжев невен -
цветни очички са вперили в мен.
Теменужки тъй дребни - с цвят виолет,
разнасят ухание нежно навред.
Незабравчици сини, шибой тъмносин -
всички те греят като пъстър килим.
СБОГУВАНЕ
Сутринта Симона
тръгна към балкона
с лейчица в ръката -
с грижа за цветята.
Ала глъч от бора
й привлече взора.
В клонките зелени -
птички наредени.
Гледа седем жици -
живи броеници.
Плътно подредени -
към юг устремени.
Скоро излетяха.
Мони им помаха:
- Ей, приятен полет!
Чакам ви напролет!
ГАТАНКА
Вече не предат на хурки,
стъпват като костенурки,
не играят и на жмичка,
хлебец носят си в торбичка,
знаят приказки безчет,
дават ни добър съвет,
месят баници и пити,
никога не са сърдити…
Можеш ли ги ти позна?
Нашите…. са това.
(баби)
ЩО Е ТО?
Той краката бързо
сгъва в колената,
после ги изпъва
ниско до земята.
На асфалт не стъпва,
нито пък лети.
Лъскава верига
често с тях върти.
Е, позна ли тоз атлет?
- Кара той…
(велосипед)
***
Да спре не може по наклон.
Препуска бързо като кон.
Зиме вози тя децата.
Е, това е май…
(шейната)
ВЪЛК И ОВЦА
Сватба вдигнаха в гората
Кумчо Вълчо и Овцата.
Сготви скоро той кокошка,
без дори да иска прошка.
Щом месото помириса,
тя усети, че я втриса:
- Може ли да те помоля
да похапна вън на воля…
Мина време и Овцата
му приготви пък салата.
Ала щом я помириса,
рече Вълчо: - Май ме втриса!
Тръгвам бързо към гората
да си търся сам храната.
А Овцата дълго чака
и на воля се наплака.
Тъй си лягаха все гладни.
Караха я ден до пладне.
Най-накрая тъй решиха -
двамата се разделиха.
МУРДЖО
Мурджо се мръщи
и лае снега.
С лапички гони
снежинки сега.
Мисли си палето,
че е храна.
Лае и скача
на задни крака.
- Скачай, мъниче,
ще разбереш -
не всичко можеш
ти да ядеш.
ЗИМА
В царството на белотата ли попаднах този ден?
Пременена е гората - празнично блести пред мен.
Слънчицето от небето праща сребърни лъчи
и снежинки падат леко, кичат борове, ели.
Вятър леден ли повее, рони белите къдели.
Звънват снежните дантели и замлъкват птичи трели.
Светлината, тишината, тази горска белота
носят радост на душата и я пълнят с красота.
КЪЩА ЗА ШАРО
Падна сняг и застудя.
От студ Шаро заскимтя
и реши не на шега:
- Вдигам къща сред снега!
Ала Слънчо щом напече,
Шаро се засмя и рече:
- Не ми трябва къща здрава,
ще си спя на таз морава!
