Иван Антонов

Книгата си “Разсипани мълчания” Гюлшен Алиева започва с “шепот от кестени”, оня тих шепот, който ветровете на словото ще разнесат в поетичната й нива… Какво представлява тази нива?

Представи си, читателю, една многоцветна, обагрена със светлина картина от Дунав до Балкана, от Тракия до Родопа и чрез поезията на Гюлшен ще видиш, че там цъфтят кестените на надеждата, бадемовата нежност на тишината и сънят на небесните простори, там е и есента “босилкова”.

Гюлшен Алиева в своето творчество е взела на въоръжение, както казваше някога поетът Георги Драмбозов, красивата метафора, която ще мине по ръба на луната, по ръба на чембера в предишните й книги и ще насели полето на стиха й със разсипани мълчания.

Словесния багаж, който носи тази стихосбирка връща читателя в едно вече като че ли позабравено време с многопластов бит и красив многоцветен език, време, в което думите имаха своето вълшебно значение.

Метафората на Гюлшен Алиева понякога граничи с фантастичното и само тя може да каже, че “небето е гергеф с антилопи” или да премята “синева на простира” от стихотворението “Бадемов цвят”.

Четейки тези стихове човек може да си представи, че душата има материално изражение в тази многоцветна поезия, където стихът е красива бродерия.

Книгата си “Разсипани мълчания” Гюлшен Алиева е композирала в седем части: “Памидни ухания”, “Вейчици от явор”, Лирични ръкойки”, “Хлебна троха”, “Ирисова мараня”, “В зеница на ръмяща тишина” и “Роса по макове”.

Много стихотворения имат полемичен характер. Авторката задава своите въпроси, търсейки своето място в лабиринта от чувства и усещания. В тях тя винаги тръгва към оная среща със себе си, носейки драскотината в сърцето, драскотината, която е белегът от поетичния й бог, белегът на словесната й магия.

Пътувайки за срещата със себе си, вдишвайки мириса на свищовския дъжд, тя ще чуе, че още бият тъпаните на Баир-махала и ще осъзнае, че “стара пръст” е душата й, а в нея е детството, младостта, родителите, братя и сестри, на които е и посветена тази книга.

Връщам се отново към лексиката в тези стихове с нарочното намерение да повторя думите на онова красиво време на нашето детство.

За много от тях днес по-младият читател не е чувал и няма да осъзнае значението им, но макар и чуждици те са носили своя собствен аромат в нашия език. Чест прави на авторката, че ни ги припомня и то в полето на поетичното слово.

За поезията не са необходими думи за обяснение. Тя въздейства спонтанно на чувството у човека. Затова оставям читателят сам да усети сладостта от своето съприкосновение със стиховете на Гюлшен Алиева.

На добър час по пътя на “Разсипани мълчания” към читателя!