Една Сейнт Винсънт Милей

превод: Ангел Д. Дюлгеров

КУРАЖ, ОТ СКАЛЕН КЪС ПО-ТВЪРД

Кураж, от скален къс по-твърд,
във Нова Англия добит,
отнесе мама в свойта смърт -
гранит сред хълма от гранит.

А златната си брошка тя
остави ми в предсмъртен час.
Най-ценна ми е на света,
ала без нея мога аз.

О, по-добре куража свой
да не бе взела в гроб студен -
ненужен й е вече той,
а толкоз нужен е на мен!

ЛЪЖА БЕ, ЧЕ СЪС ВРЕМЕТО ВЪВ МЕН

Лъжа бе, че със времето във мен
ще стихне тази болка без следа.
Той липсва ми, щом плаче вън дъжда,
желая го - във прилив укротен;
топят се снеговете ден след ден
и дим са вече ланските листа,
но с вкус горчив остава любовта
от лани и държи сърцето в плен.

Избягвам аз със страх места безброй -
в тях спомени гъмжат като рояк -
и в тихи кътчета, където знам,
че никога той не е стъпвал там,
си казвам „Тук не е бил с мене той!”,
ала за него в миг си спомням пак.