Джон Кийтс

превод: Росица Станева

Старата Мег е циганка,
живей си сред блатата,
легло от торф й стига,
липсва в дома вратата.

А не за ябълки, във къпинака,
и за шушулки тича,
вместо вино пие росата
на рози, тъй обича.

Нейни са братя канарите,
от многобройно е семейство,
дърветата са й сестрите,
доволна е - с тях се гордее.

В тресавищата без закуска
я кара, без вечеря.
Над нея звезден лъч се спуска,
пълна луна се смее.

В гората дървета и храсти
окичва със гирлянди,
край тиса пей песни прекрасни
от тъмна нощ до пладне.

Със пръсти възлести, кафяви,
плете тънки рогозки,
на богаташи ги продава,
по къщите ги носи.

Като кралица Маргарет,
със стан на амазонка,
тя смела е с плаща си вехт,
с глава под шапка овча.

Бог пази старите й кокали,
когато спи дълбоко.