ОПТИМИСТИЧНО
ОПТИМИСТИЧНО
Нали си имам мъничка квартира
и набор от римувани слова,
в мен любовта не гасне, не умира,
дори да няма в печката дърва.
Когато под завивката се свия,
да стопля вкочанените ръце,
съм радостен, че чувам го как бие,
макар и болно, моето сърце.
И никак не се чувствам непотребен.
Щастлив съм като оня Дон Кихот.
Ще бъдем още много дълго с тебе
и няма да умираме, Живот.
СВЕТЪЛ СТИХ
Създадох в себе си сияен,
възвишен образ на жена,
измислен, съкровен, потаен,
излян от лунна светлина;
въображаем, нереален,
между реалните неща,
гори той като лъч запален
и през деня, и през нощта.
За нежност и любов копнея -
божествен образ сътворих.
В измислен свят с него живея,
свят, светъл като този стих.
РАЗЛИЧЕН
Не меря ръст с големите поети.
Самотник съм, отшелник, единак.
Сам се научих да редя куплети -
да съм, що-годе, с пишещите в крак.
Не съм си изградил лице и име,
частица съм от пишеща тълпа.
Парнас за мен е сън, недостижим е,
химера и бленувана мечта.
Далеч от мен са „стъпки”, „амфибрахий”,
а също и „хорей”, и „ямб”, „дактил”,
каквото ми излиза от душата,
това на листа съм пресътворил.
Не съм участвал в поетични школи,
израснах в недодялана среда,
не съм зависим, никого не молих -
за щастие или за зла беда.
На прима виста пиша стиховете
в откраднат от съня среднощен час.
Различен съм от другите поети.
Различността - това е моя АЗ.
