Иван Енчев

„Тъмна Индия” е светлината на нашата демокрация.

Тук не става дума нито за тъмните петна по челото на слънцето /през деня/. Нито за тъмната част по тумбака на луната /през нощта/. Приказваме за светлината на нашата българска управия. И в пряк енергийно-целебен аспект. И в косвен духовно-образователен смисъл.

Накратко! Нашите думократични управници в последните повече от три десетилетия вместо да хванат за рогата бика на държавния разпад, хванаха за очичките охлюва на демократичния преход.

Държат го да стои на сухо и на тъмно, за да му е ясно като в дупка на къртица, как се добива „зелена” валута от „тъмна” енергия.

/Тя как няма как да е друга, като за нея алчните производители и разпределители са се спазарили с някои държавни управници да дерат по две кожи от всеки потребител!/

Само за няколко години родната ни земя се покри с хиляди декари слънчеви електроцентрали. Били екологични! Никой не отрича. А дали са целесъобразни за днешния хал на населението, на което тяхната електрическа енергия се продава на баснословни цени?

На какви площи са застроени модерните съоръжения? Не са ли те пльоснати като огромни извънземни медузи баш на най-плодородните равнинни земи? Там всяка година щяха да се произвеждат тонове земеделска продукция.

А тези ширни поля не са ли заграбени чрез приватизационни бонове и всякакви други фокуси все в ущърб на държавата и на беззащитните дребни собственици?

Подобно е и застрояването на множеството вятърни електроцентрали, добре обезпечени с неизгодни за потребителя договори. /Бая печеливши панаири, а не „ветрени виенски колела” за сеир на простолюдието!/

Когато народът протестира срещу монопола на чуждестранните електро-разпределителни предприятия за прекалено високите домашни сметки за ток, веднага се обяснява на потребителите, че цената на тока е осреднена.

Формира се след включване на малко от най-евтиния ток от АЕЦ „Козлодуй” и много повече от по-скъпия от българските ВЕЦове, още по-скъпия от американските ТЕЦове и най-скъпия от „зелените” соларни и вятърни ЕЦове. Към всичко това се прибавя и оскъпяването от редица посреднически фирми.

Поредните ни управници все се тюхкат, че не са „натикали” предишните „на топло”, които „на тъмно” са позволили да се случи това пладнешко ограбване на народа. Ония пък твърдят, че договорите за приватизация с чуждестранните дружества и всички заменки на каменисти горски чукари за хубави земеделски ниви били съвсем „на светло”.

И тъй - спиралата на вината  за тъмната цена на светлината наша се вие от години. Съвсем ясно е, че някой е плячкосал от тези сделки доста добра комисионна. А договорите със собствениците-монополисти за задължително изкупуване на тяхната продукция на строго завишени цени ще ни ограбват още дълги години напред.

Кой е хитрецът? Сигурно не е сам и не е кой да е, щом е недосегаем нито за прокуратурата, нито за съда. /Все „независими” институции и магистрати, които всяка сутрин си мият очите със светена вода ненапита/.

Същата „тъмна Индия” е и осветляването на фокусите, чрез които се формират нездравословните цени за лекарствата и здравната помощ. Все „целебен” бизнес - държавен и частен. Твърде добре ориентиран как да „цери” болния клиент, като го държи здраво за гушата и не му дава да гъкне, за да не пукне като куче.

Не остава по-назад и обслужването на населението с горива за отопление и за автомобилите. На алчните разпространители ту курсът на долара им пречи, ту нефтът, ту космическите дупки в озоновия слой над Земята. Все „важни” причини, за да поддържат високи цени на горивата.

Както се казва: вземи цените на лекарствата, та удари цените на горивата! Накратко: обслужват ни - съвсем малко на светло и страшно много на тъмно! И все ни убеждават, че нощният здрач е по-здравословен от дневната яркост.

Няма как да не изплачем искрена въздишка и за мрака в светлината на духовността. Не на вулгарната сцена на ежедневието, а в нейната люлка - образованието. Не е редно, но ще пропуснем /с голяма мъка/ седемгодишното домашно възпитание на децата що е чест и морал. За училищната и университетската дейност става реч.

Учили сме, че по време на Възраждането възпитанието на подрастващите българи и училищното дело са били апостолска мисия. Днес те са тегоба и за много ученици, и за доста учители, и за не малко родители.

Подхвърлени бебета, оставени на произвола на хищната алчност на пазарната икономика от неразумни майки.

Прекалено много юноши не завършват средно образование и буквално затъпяват, а някои от тях освирепяват. Пък, които получат подарена диплома, в мнозинството си са полуграмотни и мързеливи.

Такива са и част от студентите, приети в насипно състояние по финансови съображения в нашите услужливи университети. /Поникнали като гъби в мъгла къде ли не/. Затова мнозина от висшистите ни са некадърни специалисти.

Пак: обслужват ни целокупно! Пробутват ни отразена среднощна виделина, а не дневна слънчева светлина!

При тази съсипия на добрите традиции в българското образование скоро няма как да зазори ярка светлина в духовната разруха и тъмнина, която е сполетяла целия ни обществен живот.

Мрак! Пълен духовен мрак ни очаква дълги години напред, ако сами не събудим пламъка на жизнено необходимото ни съвременно възраждане.

Колкото и да е трудно, нека първом осветим духа на битието си. Речено е: прост народ - слаба държава. Кое ни пречи да поумнеем? От личното събуждане на всеки българин зависи разсъмването на цялата наша държава.

Не е достатъчна никоя светлина, ако тя не засияе в душевно озарение. Иначе всяко наше добро действие ще прилича на хилав пламък, от който остава само дрезгав дим.

Нека бъде светлина не само в очите, а и в душите ни! Другото е мрак и тъмнина от лукаваго…