НА 31
НА 31
На 31 разбрах живота.
Ужасно късно. Вече нямам време
да ти разкажа как горях и колко,
и колко не изгаряха по мене.
И как осъмвах в болниците скъпи,
в които само Господ скъп ми беше.
Животът няма как да бъде купен
И няма как „преди” да бъде „днес”.
На 31 родих Исая,
но не от разрез толкова болеше.
Боляха ме стените в мръсно бяло.
Иглите ме превръщаха в човек.
На 31 е лепкав здрачът.
Задавяш се от спомени и сенки.
Сега спестявам да си купя татко,
а майката е някъде във мен.
CLOSED
13-ти. Затвори светът.
Затвори от липса на обич.
А липсите страшно болят
и с болка те пълнят догоре.
13-ти. Удари часът.
И слепият днес ще прогледне.
Без „утре” заспива градът.
И татко заспа за последно.
13-ти. Красиво число.
А после луната ще рухне.
Умирам за малко любов -
ваксина за мъничко „утре”.
13-ти. Затвори светът.
И „смърт” е основната тема.
И къщи, и улици спят,
и татко заспа за последно.
СЪН
Завивам се. В сърцето ми бушуват
и плачат неразбраните вълни,
потънали във спомена за юли,
изплашени от есенните дни.
А аз лекувам с жълти водорасли
на тялото ми тихата тъга.
Сънувам как ще кажа пак „Прибрах се”
на тези, дето Господ Бог прибра.
Море, наравно с мен ли ще изстрадаш
раздялата, тъгата, болестта?
Лекува ли се липсата на някой,
след който мога само да умра?
Вървя по плажа, мирисът на мляко
ме кара с всяка клетка да тъжа.
Море, на теб не ти ли липсва някой?
Солено ми е като след лъжа.
ИСАЯ
Награди много. Много суета.
Кое от тях направи ме щастлива?
Цветята нямат цвят и не цъфтя.
А юли ми е бял и ми е зимно.
Къде се е прибрала любовта?
Какви тела! На тъмно е красиво.
Нощта дойде, за да смени нощта.
И сякаш само мъртвите са живи.
А после се роди една звезда…
и падна. Пожелах си да ме има.
Държа в ръце ръцете на света.
Исая ще е неговото име.
Събудих се в едно със вечността.
Две шепички е щастието всъщност.
Отвъд живота и отвъд света.
Очи като отвъдност.
