интервю на Лалка Павлова

Тази година България отбелязва 125-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на един от най-талантливите синове на нашия народ - Христо Смирненски. За краткия си жизнен път (ненавършил 25 години) той създава около 300 стихотворения и 350 прозаични и сатирични творби, подписани с близо 60 псевдонима. Сякаш е предчувствал, че има твърде малко време на земята и не е пропускал нито ден, без да напише нещо - стихотворения, очерци, импресии, диалози, есеистични разкази, скечове, епиграми, фейлетони, дори пътеписи. Именно това ме накара да задам няколко въпроса на г-жа Аня Михова, директор на РБ „Христо Смирненски”, Плевен.

Лалка Павлова: Госпожо Михова, знаем, че нищо в нашия човешки свят не е дошло наготово. Какво бихте споделили с читателите на електронното списание „Литературен свят” за началото на този забележителен духовен институт, какъвто е библиотека „Христо Смирненски” в Плевен?

Аня Михова: Библиотеката е основана на 1 юли, 1954 г. с Решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет и първоначално носи названието Окръжна народна библиотека. За няколко месеца от юли до края на годината в нея се събира фонд от 9 хиляди тома литература, предимно в областта на техниката, медицината и педагогиката, като на 25 декември отваря вратите си за читатели. През следващата година - 1955, се поставя началото на краеведческата дейност и се създава архив на местния печат с писмени справки, библиографски указатели, книги, посветени на отделни личности, история на селищата от региона, а през 1965 г. се създава краеведческото обединение „Мизия”, обединяващо окръжните библиотеки на Плевен, Търново, Габрово и Ловеч. През 1958, по повод 60-годишния юбилей от рождението на нашия забележителен поет и сатирик Христо Смирненски, библиотеката приема неговото име. Тук за първи път в страната се въвежда свободен достъп до библиотечните фондове. От 50-те хиляди тома през 1958 г., библиотеката предоставя 20 хиляди за свободен достъп до гражданите, преодолявайки страховете от кражба, разпиляване или повреждане на книгите от директното съприкосновение с читателите. Постепенно се създават различните отдели - детски, за възрастни, по интереси, като Музикалният отдел прераства в отдел Изкуство. През 1993 г. се създава читалня за периодични издания, а през 1995 г. - отдел Чужди езици. През 2002 г. библиотеката се включва в ИНТЕРНЕТ. До 2009 г. се помещава на втория етаж в сградата на бившия пионерски дом, а на 1 март, 2010 г., отваря врати новата сграда на библиотеката, построена специално за тази цел - с обновен и обогатен фонд и въведени автоматични библиографски процеси. Днес библиотеката разполага с 498 300 тома и обслужването на читателите се извършва в 4 приемни и 6 читални.

Лалка Павлова: Наистина внушително книжно богатство! А Вие откога сте директор на тази библиотека?

Аня Михова: Аз съм завършила Библиотекознание и библиография във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” при проф. Марин Ковачев. Преди да стане преподавател в университета, той е бил дългогодишен библиограф в РБ „П. Р. Славейков”, В. Търново. Може би от него съм възприела тази благоговейна почит към книгата като светилник на знанието и затова с особено чувство за граждански дълг през 1995 г. поех отговорността да стана директор на библиотеката в Плевен, която тогава вече имаше своя 30-годишна история.

Лалка Павлова: Г-жо Михова, какви и колко издания на творчеството на Христо Смирненски притежава библиотеката, която ръководите?

Аня Михова: Във фондовете на РБ „Хр. Смирненски” се съхраняват 63 заглавия / 79 тома от произведенията на Христо Смирненски. Най-старите издания, които притежава библиотеката, са антологията „От 20-та насам”, 1931 г., и първото самостоятелно издание на негово творчество - „Съчинения”, том 3, разкази, фейлетони, хуморески, на книгоиздателство „Хемусъ”, 1933 г., под редакцията на Т. Боров и Т. Измирлиев. Библиотеката разполага и с първото многотомно (в 2 тома) издание на неговото творчество от 1945 г., както и с „Христо Смирненски, хумор и сатира” от 1945 г, дело на НАРИЗДАТ, София; с „Христо Смирненски - живот и творчество” от книгоиздателство „Маджаров”, София, 1945 г.; с „Христо Смирненски - живот и поезия” на Вл. Ведринов от 1947 г. Разполагаме и със специалното юбилейно издание „Христо Смирненски - „Зимни Вечери” с илюстрации и оформление на корицата от художника Александър Жендов, изд. „Български писател”, 1963 г., по повод 65-годишния юбилей на поета.

Събраните му съчинения във фонда на библиотеката са 3 - по едно в два тома, в три тома и в шест тома, както и 4 издания на „Съчинения” и над 25 - „Избрани творби”.

Библиотеката притежава и 4-езичното издание на творби от Христо Смирненски (на руски, немски, френски и английски език) от 1970г., в което са включени 10 негови стихотворения.

Интересът към творчеството на Смирненски е голям - във фонда на библиотеката има 96 издания за живота и творчеството му, както и  много статии за него в периодичния печат.

Лалка Павлова: Г-жо Михова, тази година България отбелязва с особена почит 125-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на Христо Смирненски. Какви мероприятия сте организирали по този повод?

Аня Михова: За читателите и почитателите на Христо Смирненски библиотеката подготви в читалнята специална витрина с най-ценните и най-интересните издания на неговото творчество, които отбелязах преди малко. Обикновено посетителите най-напред се спират пред нея, разглеждат я с интерес и чак тогава реализират повода за идването си в библиотеката. Някои от тях вече са гледали виртуалната изложба за Христо Смирненски, която нашият екип подготви и включи в специализираната интернет страница на библиотеката https://wwwlib-pleven.com. Тази страница има голяма популярност, защото на нея редовно пускаме подобни изложби за юбилейните годишнини на видни български и чужди автори. Освен това вече тече срокът за Националния литературен конкурс за есе на тема „Нека маски са веднъж истинските ви лица”. Участващите в конкурса автори ще бъдат разделени на две групи - от 14 до 19 години и над 19 години. Всеки трябва да представи текст до 1800 знака на страница и в обем до 2 страници. Във всяка възрастова група са предвидени награди: първа - 100 лева, втора - 80 лева и трета - 50 лева, като крайният срок за предаването на есетата е 18 октомври, 2023 г. на ел. поща abagar_pl@abv.bg. Нека и читателите на електронното списание „Литературен свят” да се включат в конкурса. Темата на есето е заимствана от финала на стихотворението „Долу маските!” на Христо Смирненски:

…в конфетен цветен дъжд

молят хиляди сърца:

„Нека маски са веднъж

истинските ни лица!”

Мисля, че темата на конкурса звучи изключително актуално за нашето време и очаквам много участници в него. Вече започнаха да пристигат първите есета от страната, а плевенчани обикновено ги носят на ръка в самата библиотека.