ГОРАТА
ГОРАТА
Гората беше като библия,
едва я сричам, но прозрях:
че младите дървета гинат,
дори и не познали грях.
Ухото си допрях да чуя
кълвачът има ли вина,
щом стволовете наранява,
вкопани в черната земя.
Надвили страх снага извиват
високо, все към светлина.
Филизите небе да видят
от семенце до вечността.
УРОК
Длъжник на земята, дъждът я наказа -
заудря с юмруци безогледно навред.
Без милост прекърши невинните стръкове,
изля повсеместно гнева си със лед.
Кое е правдиво небето се чуди:
градушка след суша, омраза след пек.
Нечакана ярост или само бездушие?
Урок ненаучен, изначален дефект?
***
Преди от облака да си скроя хвърчило,
ще трябва много да помисля:
Какъв ще е денят, дали ще завали
и летният порой мечтата да удави
или в леген лъжи ще се изплиска?
Преди да заиграя с острата игла
по тънкия воал от нежност на копнежа:
конецът - дълъг или къс, да преценя:
със възел здрав ли да е в края
или да е невидим за очите.
Объркана, със вяра и съмнение,
ранима в синевата търся знак:
ако пропусна звездния му миг,
или във себе си се скрия,
съдбата ще отмине моя праг.
КАЛИНКЕ
Искам си спокойствието, моля,
точиците на калинка плаха.
С нея мога дълго да говоря,
да мълчим до утро и забрава.
За какво се е обозначила?
Господ отвисоко да я различава.
Щом полегне в бурените диви,
отдалече да я разпознава.
Дълго и до днеска се надявам
да ме поведе в посока вярна.
В лятната нега да ми помаха
да я следвам в лъкатушната й сянка.
Искам го, ако си тази, чакам.
Аз те сбъдвам, ти мечти раздавай.
И без точиците литвам цяла -
повече към мен, а в теб оставам.
ВЕЧНОСТ
От семенце съм тръгнала
и в семенце едничко ще възкръсна.
Сезоните са щедри и отсипват
каквото си избрал и си поискал:
дъждец внезапен - хляб за зимата
или гръмовна буря и поврат
да овършее всеки цъфнал цвят в градината,
а ние да останем прави,
след като премине.
Защо сме глухи да провидим
кога водата с тътен ще достигне
високите нива чак до челата ни
и като малки и чупливи раковини
ще ни запрати в блатните обятия?
Кога ще се наситим и ще счупим
на алчната везна стрелката змийска,
кога ще спрем и ще повярваме,
че щедрите блюда зад лъскава витрина,
са трик рекламен и забъркани
от вещата ръка на мухоморка неядлива?
Сезоните живеят в бързата река,
която ни отнася, и потапя, и пречиства.
И всеки ден се случват чудеса -
изплували от дъното или в трева лъчиста.
***
Пак се разписвам на утрото в книгата -
гледам в простора за нови неща.
Нищо, че всичко е тъй повторимо,
има какво да открия сама.
Блазни ме тънкия дъх на смокиня -
тежък по пладне, във мараня.
Сънният шепот на птица невидима,
скърцаща панта на будна врата.
Вечер е друго. За песни и танци,
кикот и жабешки хор пред съня.
Пак на везната се мъдрят въпроси,
сълзи и смях балансират света.
