АДАЖИО
УТРО
Здравей, ти мое късметлийско „днес” -
на месец трийсет печеливши зара!
Живота си събуждам сутрин в шест
и вечно с първа дата в календара.
Пръв дъх за всяка божа живина.
Пръв порив мой. Пръв плясък на крилата
за прелестта на първата жена,
родена от въздишка на душата!
ПАСТОРАЛ
Заченала любов, земята ляга
в нозете на един бадем бухлат.
Една пчела - един усърден ангел -
въздава добрина от цвят на цвят.
И този миг докрай ме очарова,
щом нежността достига висини
такива, че се чувствам аз виновен
за всички непогалени жени.
ЛАЛЕ
В градината ми цъфна пак лалето
и с пламъка си ален днес трепти.
Дъхът ми го понася накъдето
аз вярвам, че ме чакаш още ти.
Щом дойде пролетта, за теб възкръсва
в прегръдката на двете ми ръце.
Не смея, скъпа, да ти го откъсна,
защото то е моето сърце.
РУСА
О, небеса! Наистина си руса -
като мистерията в моя стих!
Когато медовината ти вкусих,
безумие за гибел аз отпих.
Подмамван, в хищни бързеи пропадах,
но оцелявах сто пъти подред.
И ето ме - доплувах за награда -
да ме удавиш в ручейче от мед!
МОДЕЛЪТ
Помолих роза несравнима
да не засенчва с красота
лика на моята любима.
„Не мога” - ми отвърна тя.
„Дори да искам, тя остава
на божия пиедестал.
За твоя чест и моя слава,
по нея Той ме е създал!”
ЩАСТЛИВ
Разбудих този свят благополучно,
макар че по природа е сънлив.
Уж нищо по-така не ми се случва,
а имам чувството, че съм щастлив.
Каквото дойде, се оправям някак.
Не страдам, че не се котирам пръв.
Щастливец без причина бил глупакът…
Приемам да ме мислят за такъв!
ПАМЕТ
Целувките ти с кърпичка изтрих
и си повярвах, че съм те забравил.
Но споменът ме жегна като стих,
на който точката не бях поставил.
И мъката перото връхлетя,
зачеркна рими - вчерашни и днешни.
За късата ми памет, любовта
наказа правоверния си грешник.
АДАЖИО
Разбирам, че съвсем не ми прилича.
Не искам, но сърцето ми само,
заслушало се в себе си, засрича
това ненужно никому писмо.
Над обичта ни - сив и непотребен,
денят заплита було от мъгли.
Не знам какво е времето при тебе,
но тук е невъзможно. В мен вали…
СЪЖАЛЕНИЕ
Ти имаш право да ми искаш.
Но аз какво ли ще ти дам?
Една сподавена въздишка
за всеки миг неизживян.
Една прегръдка - да сънуваш
как утре те прегръщам пак.
Една сълза, за да доплуваш
до моя недостъпен бряг.
СЪЩНОСТ
Да можех в твоя дъх да се превръщам,
бих кацнал на глечта на тези устни
и в стръвната им бездна бих се спуснал -
до дъното на женската ти същност.
Но аз съм просто мъж: без дъх, без име,
без минало, без бъдеще и ничий,
пред твоя праг безумно коленичил.
Не смей да ми отваряш! Пощади ме!
ВИНАГИ
Ах, бръчка под издайнически кичур!
Ах, стрии по бедрата ти цъфтят!
И ослепях, и оглушах, момиче,
когато те съзрях за първи път!
Оставаш ти в живота ми последна
и с обичта ти аз ще се теша.
И винаги ще си ми ненагледна,
защото гледам с моята душа!
ЦЯРЪТ
Аз - влюбено момче, а ти момиче,
което Бог по залез ми дари…
Повярва ли в най-младата ни притча
за любовта - че ще ни изцери?
Не ми се вярва, щом с препънат ритъм
сърцето ми подрипва до несвяст.
Но цяра си за кръвно предпочитам
от устните ти да изпия аз.
СЛЕД ВРЕМЕ
Все по-понятна ми е любовта.
Тя идва плахо с твоята походка.
Под стъпките ти никнат пак цветя.
Ръцете ти ми носят ласка кротка.
Ако изхвърлиш хапчето за срам,
аз ще се сетя, че съм мъж под душа.
А после, както помня или знам,
до изгрев слънце в тебе ще се сгуша.
