Иван Енчев

Какъв странен парадокс връхлетя нашата многострадална нация в последните три десетилетия! След премахването на сковаващите закони на плановата икономика и тоталитарните обществено-личностни отношения, всички българи очакваха, че ще се отприщи обещаното демократично преобразяване на държавата.

Надяваха се, че преуспяването ще се втурне, както пролетен поток срещу старото блато на застоя и посредствеността, и тутакси ще избистри живота ни като рилско езеро с оглеждащи се в него летящи бели лястовици сред ведри небеса. Ала - не би!

В днешно време малцина са истински активните и амбициозните българи, които преуспяват, въпреки нелоялната конкуренция на домораслите ни предприемачи, които забогатяха от грабеж на държавно имущество. Те продължават да трупат финансова и политическа лой благодарение на нашето стадно българско търпение на потърпевши, за което съвсем уместно приляга думата СТАДУВАМЕ.

Преобладаващата част от българските граждани са стигнали до извода, че нищо не може да се направи нито срещу нечестните предприемачи, нито срещу явните мошеници, нито против апашите и разбойниците, които непрекъснато тормозят всекидневието ни.

Несигурността и безверието във възможностите на държавните институции да осигурят необходимия ред карат повечето българи да се захлупят в черупките си като миди и да преживяват ден за ден.

Всеки се спасява от бедността и насилието саможиво, както може. Апатия и духовен лунатизъм, безапетитие за перспективно начинание, бездушие и политико-естетически махмурлук са обхванали повсеместно българина от всички слоеве.

Едва ли е тайна за някого какви печалбарски пазарлъци се въртят от най-високите етажи на държавната ни уредба до най-дребните търговци по пазарски сергии. Колкото и мъглява да е истината около политическите и икономическите далавери, на всекиго у нас е ясно, че кризата /уви!/ продължава. И докога ще ни мачка тя, никой не може да уточни.

Няма такава партия. Няма такава икономическа групировка. Няма такава власт, която да каже: стига, до тук! Тъкмо тази несигурност в бъдещето кара мнозинството българи да плюят на всичко и да проклинат де каквото им попадне пред очите. И да не вярват на никого. И да не се надяват на нищо по-добро в близките години.

Вероятно точно такава е причината те да се спотайват и да се снишават под всички ветрове, за да оцелеят. С цената на овчедушието! О, колко е къса националната ни памет на нас, българите!

В древността нима тъкмо малодушието не ни е впрегнало в ярема на византийските козни за близо два века? Нима пак то, смирението на преклонената главица, не ни е подложило на произвола на османския ятаган за почти пет столетия?

Нима отново то, нашенското интернационално равнодушие, близо половин век не е разигравало държавата ни като мечка, вързана на синджир, тропкаща по балалайката и банджото на Ялтенското тържище на Великите сили в края на Втората световна война към средата на ХХ век, скроено по древния римски закон: „Разделяй и владей!”?

Нима съответства на традиционната българска душевност законът на новия световен ред в последните десетилетия, наложен от стратези отвъд Атлантика, който проповядва чудовищното верую: „Човек за човека е дойна овца. Държава за държавата е стадо за по-голяма кошара.”

Нима все то, българското търпение, сега не ни е запокитило под каубойската сянка на една лошо изтълкувана мечта за просперитет?.. И за още колко години унизително „братуване” с по-силните на деня?

Отговорите на тия въпроси са все многозначни. Все многопосочни. Все многоезични. Все нерадостни. Повечето български граждани сигурно затова предпочитат да запазят някак сегашното си съществуване.

Без бригадирската униформа на тоталитарния социализъм, ала не и без дамоклевия меч на неидентифицирания анархо-български капитализъм! Той е прикрит под маската на пазарна икономика и демокрация само за пред очите на сегашния международен маскарад.

/Понятието „маскарад” тутакси ни подсеща за думата „маскара”, която, макар и с турски акцент, си е съвсем българска и отразява морала на нашенските обществено-държавни дела за поделби на благата/.

Трудно е да се определи докога ще продължава тази печална българска одисея. Още по-трудно е да се посочат точните причини за повсеместното безразличие и отчаяние, което поражда овчедушието у толкоз много хора. Трижди по-трудно е да се покажат бродовете за измъкването от невижданото тресавище, в което е потънало до гуша днешното ни общество.

Няма по-нелепа и тъжна орис от доброволната участ на хората с овча психика. Все едно в какво политическо стадо живуркат. Все едно в каква кошара преспиват. Все едно под кривака на кой овчар пладнуват на гола поляна.

Двуногите вълци в кукерски овчи кожи ще глозгат поединично всички примиренци, докато те не се сдружат сами да разбият оградата на своето стадно овчедушие.

Нека си спомним думите на прозорливия Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето.” И да се запитаме съвсем трезво:

Какво ли си е мислел за българската народопсихология в дните на петвековната Османска робия оня събуден българин Васил Иванов Кунчев, за да запише в своето лично тефтерче: „Народе????”. Този четирикратен въпрос на Левски си остава и днес без… /non finito/

Докога ще продължава сегашното нашенско стадуване по чалгата на уж демокрацията?

Най-разумното ни решение е да си припомним старата приказка, че съдбата на давещия се човек е в неговите собствени ръце. Не ни остава нищо друго, освен да покажем ясно на света, че имаме сили да се въздигнем като разумен народ.

Ето го разковничето! Дух ни трябва сега, здрав дух за победа над повсеместното униние!

Историята няма да ни прости, че забравяме непреклонността на нашите героични прадеди. Ония, които са презирали безразличието и примирението и винаги са се гордеели със своята българска принадлежност. Ония, които са доказвали на света коя е държавата България.

Нашата държава е изпадала и в по-тежки кризи. Преодолявали сме няколко национални катастрофи - ала само тогава, когато сме впрягали в усилията си истинския български дух.

Не може да съществува национално самочувствие без личен дух на всеки човек от народа. Тъкмо това ни трябва днес и завинаги. Дай, Боже, по-скорошно такова просветление на всекиго от нас…