КАЖИ МИ
КАЖИ МИ
Кажи ми нещо, за да се усмихна.
Кажи ми нещо, за да стана бяла.
А иначе - светът ми, той, ще рухне,
ще ме засипе и погуби цялата.
Липите няма вече да разцъфнат,
а улиците - няма да са прави.
И няма въздухът да бъде същия.
Наоколо ще бъде всичко старо,
одрипавяло, грубо, грозно, пошло -
без птиците и без усмивки ведри…
Защото щастието не е брошка,
а е усещане - дълбоко вътре в тебе.
Кажи ми нещо истинско, с душата,
със синьото на погледа си светъл…
Ще литна бързо - като слънчев вятър
и сигурно до теб ще ме усетиш!
***
Макове лилави, макове червени,
макове ефирни с обеци зелени;
макови поляни, макови полета…
леко как припламвате -
сякаш факли светват!
Искам да ви гледам и да ви докосна
с дланите,с душата си -
сред тревата росна,
дето се люлеете
свежи, разноцветни и където светите
пролетни и летни,
и с криле копринени да ме понесете
после над градините и след ветровете,
да се реем в клоните, бухнали в зелено,
макове в лилаво, макове в червено!
***
Почакай! С капчици дъждовни
цветенце малко ще полея.
А после в лъч ще се превърна
и песен звънка ще запея …
Със птиците ще потанцувам,
перце от тях ще си открадна
и цяла нощ ще бъда будна,
и ще дочакам утрин ранна.
Звездите пак ще ми намигат
и ще е приказно, защото
ще бъдеш там и ще ги стигнем,
сияйни над света - високо!
***
Така е тихо - оглушавам!
А нещо звънко прозвънява,
докосва ме и осъзнавам -
крило на птица профучава -
излита, вдига се, изчезва,
около мен разпръсква нежност -
звъни в пространството изящно
и сякаш казва ми: прекрасно!
Ще излетя и аз навънка
и като клон ще се разлистя;
в гнездата птичи ще надникна,
докато с изгрева притихна.
