Денчо Владимиров

из дневника на публициста

И това доживяхме да чуем през изминалите години - „Арестувани лекари в България за издаване на фалшиви болнични и документи за освидетелстване пред ТЕЛК!”

„Лекарка в напреднала бременност прекарва с кола срещу заплащане нелегални емигранти…”

„Разкрит е фиктивен медицински център, регистриран в София и Пловдив за източване на милиони от Здравната каса чрез фалшива документация за помощни средства за инвалиди. В престъпната схема са участвали четирима лекари…”

„Само знайте за парата, продава си и душата!” - казва Ботев и това се отнася и за доста „мъже и жени в бяло”, както ги наричахме с умиление журналистите някога през социализма в рубриките на читателски благодарности от пациенти към доктори във вестниците.

Потрес след потрес след демократичните промени и в тази наша, разлюляна от мераци за финикийски знаци професия…

Историите за корупция и в лекарската професия в ново време край нямат.

Истински епос вече се е натрупал!

Да не говорим за “супербогаташите в бяло”.

Там е „тера инкогнита” за данъчни, финансови ревизори, политици, съдии, прокурори и прочие!

Твърде високопоставени в съсловието си са докторите “супербогаташи в бяло”, стотици от тях вече преминаха и в политиката, и в законодателния орган и прочие злачни места.

Хирурзи и анестиолози, зъболекари продължават да кандидатстват и стават политици, синдикални вождове, кметове, премиери и какви ли не…

Преди години на пресконференция попитах един от новите синдикални началници, лекар-хирург, защо е зарязал професията, в която се е клел с Хипократовата клетва - да не я сменя с друга по-изгодна. Той ми отговори, че… така щял да бъде по-полезен на медицинското съсловие.

Е, сега имаме милионери и сред българските днешни „колеги” на далеч незаможния древен лекар от Сиракуза.

И сред „хората в бяло” се разгоря неблагородно капиталистическо съревнование за богатеене на гърба на най-бедния народ в ЕС.

В Пловдив, ковачница на хиляди медицински кадри през годините, град, в който всеки трети срещнат е може би медицинско лице, може да чуете какви ли не истории от препатили бивши пациенти.

Потресаващи са техните разкази за безогледна лекарска лакомия, една от характеристиките на български демократичен преход, че и преди това.

Лекар от ведомствена болница иска от сина на дошлия за изследване баща… сувенир за услугата шевна машина „Сингер” - и това се случва още през 70-те години на миналия век, през социализма.

А развихрилото се от зората на новия български капитализъм рекетиране на пациенти от „хора в бяло” поразява със своите мащаби и безнаказаност.

Чух преди четири години пътуваща в градския автобус да обяснява по мобилния си телефон как млад, изучил се доктор, който се бил практично ориентирал към лечение по простатите, я завел в кабинета си до шкафчето си в държавната клиника, където получавал хубава заплата.

И й показало докторчето някакъв атрибут, с който оперативното лечение на простатата минавало леко и безболезнено като вадене на зъб.

Но за това… трябвало загрижената за простатата на мъжа си жената да доплати… около 3 000 лева, които да пусне, без той да ги пипа, в джобчето на бялата му лекарска престилка.

Може би сумата за пускане в джоба на лекарския халат вече да е нараснала двойно?

Достолепен лекар, пенсионер, вече в съвсем преклонна възраст, ми разказа пък неговата история. И той нещо загазил с простатата и се обърнал към колега по тази част за помощ.

Онзи колегиално се отзовал, но му обяснил колегиално, че трябва да приготви колегиално 3000 лева допълнително за… джоба на бялата му престилка.

- Иначе лошо, час по-скоро трябва да си оправиш простатата…. - заклатил глава „колегата”.

- И интересното е - каза ми потресен побелелият лекар, познат пловдивски поет - че същото това той ми каза и преди… двадесет и пет години!…

Имах и родственик, който прехвърли и 90-години, но в началото на демокрацията доктори са настоявали също час по-скоро да се отърве от това-онова от простатата си. Давали му не повече от година-две живот.

На свиждане обаче близки на стъписания мъж го разубедили да не се съгласява на операция и той изкара с проблемната си простата целия демократичен преход!

От пейка в парка чух стара жена да се жалва на друга, че безработната й дъщеря заболяла и трябвало да постъпи в болница за лечение, но не я приемали понеже… не била здравно осигурена!

„Какво да прави? Може би да се представи за нелегална емигрантка от Афганистан или за… украинка? Веднага ще я приемат в болница и без да е здравно осигурена, на тях - емигрантите, легални и нелегални, държавата ни плаща всичко за лекуване, а за своите граждани си стиска кесията… Майка ли е тя за нас, българите, или безотговорна мащеха? Как да не плача?”

И прочие, и прочие - истории може да чуете с хиляди за лакоми за финикийски знаци люде завършили медицина, но без да са станали и лекари… Както се носи приказката сред хората „Медици милион, доктори - един файтон!”

Спомням си още от младостта, в късните години на социализма, среща с бивш сънаборник от казармата, който бе станал в първи курс студент по медицина. Избрал тарикатът професията на гинеколога. Перспективна. Докато имало жени по света, ще има раждания.

Имало обаче в професията на гинеколога и немалко „специални” бонуси - например при манипулации за премахване на нежелана бременност гинекологът можел да предложи на пациентката… сексуален акт, за да можело по-лесно да стане впоследствие интервенцията…

Бях изумен от този цинизъм на бъдещия гинеколог и още тогава разбрах, че в професията в бяло се промъкват и безнравственици с успешно издържани приемни изпити с най-блестящи комсомолски характеристики…

Помня чуто и за това как се влизало в медицински вуз и при неиздържан приемен изпит. Медик ми разказа, че на времето си го скъсали на изпита за Медицинския, но взел изпита и влязъл в агрономическия институт, откъдето ректорът - познат на баща му, го прехвърлил в Медицинския! И стигнал прехвърленият до доцент по медицина и ръководител на клиника!

А през пандемията лъсна и цялата нищета в деградиралото ни здравеопазване - снимки с умиращи по стъпалата на болници разкарвани стари хора заради безотговорност, бездушие и невежество на медици, клели се в Хипократовата клетва…

Аз бях журналистът, който отрази в пловдивския всекидневник „Отечествен глас” първата стачка на пловдивските медици в мътните месеци след 10 ноември.

Ръководеше я с горещо слово в кожена полушубка д-р Желязко Христов. И тогава пловдивските „хора в бяло” протестираха за неравнопоставености със софийските им колеги, включително и при заплащането.

Справедлив протест.

Но и досега е актуален един въпрос - защо и сега, при създадената в Пловдив могъща модерна медицинска база, пловдивчани често ходят да се лекуват в столицата и защо се пращат направени изследвания и прочие пак там?…

И защо от радиата постоянно чуваме за случаи с нашенци и нашенки, които отиват да се лекуват срещу много долари и евро в Турция, а не в България?

И не се ли усещат в радиата ни, че така волно или неволно правят яка реклама на турската медицина и ерозират доверието на българите в родната им българска медицина, където има и кадърни „хора в бяло”?

В своя среща със студенти в Пловдив незабравимият проф. Юлиан Вучков определи изминалите 33 години след 10 ноември като ПРЕХОД ОТ ПАЗАРЕН СОЦИАЛИЗЪМ КЪМ РАЗБОЙНИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ.

И не ли е логично да отнесем тази метаморфоза и за медицината ни?

Древногръцкият доктор Хипократ е живял бедно и скромно.

Бил е и истински патриот.

Когато персийски цар го поканил за придворен лечител срещу богата заплата, лекарят отвърнал: “Аз имам в моята родина покрив над главата си, тога, сандали, храна и вода. И това ми стига. Не ми е нужно да бъда богат, нито да се лаская с величие…”

И е оставил Хипократ като най-голямо богатство на колегите си от поколенията след него една клетва - за честност и вярност на лекарската професия.

Но, както се оказва, хиляди са “миналите транзит покрай нея”.

Затова молете се да не попаднете и днес на Лъжехипократ да ви лекува.

Пожелайте си късмет.

Той ще става очевидно, след толкова здравни реформи, все по-решаващ в лечението у нас.