ПРИКАЗКА ЗА ОНЗИ ДЕН
ПРИКАЗКА ЗА ОНЗИ ДЕН
Интриги, доноси плетеше
така изкусно и ритмично,
че просто с часове растеше
от пост към пост това величие!
Въртят се като сън приятно
дни, месеци… И после - пак.
За много е дори приятел,
макар привидно. Няма как…
Кой би поискал да го има
за враг!? Кой би го предпочел? -
Той шеф след шеф неудържимо
събаря и… добре дошел!
Расте. Атака след атака.
Но свършва всякоя игра. -
В един божествен ден дочака
и пост без шеф. И таз добра!…
Кого да черни!? - сянка стана
за месец. Вчера чух - умрял.
А беше здрав като Балкана.
Но как без донос би живял?
1983 г.
ДАНО ПОНЕ…
Отива си годината - надежда,
забравила кирливото пране,
простряно на мечти да се отцежда…
Отива си с очите на крадец.
И падат очистителни и свежи
в краката и снежинки срамежливо,
лишени от космическа безбрежност
при допира си долу с нещо гнило.
Да, нова ще довтаса тука утре.
Но нова ли ще бъде - Господ знае.
Пък и да знае, вярвам, ще си трае -
и тя едва ли ще е с друга мутра…
Снежинки падат, падат упорито
върху страха, пред бъдното настръхнал.
На вярата в пробитото корито
едва ли радост утре ще се пръкне.
А колко ни се иска да е светло
в сърцата ни, в очите и душите!
Дано поне, дано поне се сети
тез псевдополитици да изрита!
НАМЕРИЛИ МУ ЦАКАТА
Нищо де, ще му простим заслугите.
Важното е да намерим кал
и да го оклепим като другите,
докарали ни днес до този хал.
Червен е бил - не може да е наш и
заслужил е катранено въже.
Как смогнаха джебчии и апаши
при нас да дойдат? А пък тоя - не…
Бил честен, вярвал, нямал прегрешения!
И ангел да е - враг е - в цвят червен.
Ще скърпим тези дни постановление -
да хвърлим кал и в утрешния ден.
ПРЕДНОВОГОДИШНО
Ура! Шенген е спомен. Факт е.
Сега ще бъде всичко в ред.
Той, Запада, ще ни изпрати
и дъжд, и сняг, и берекет!
Спокойно ще отдъхнем всички,
калени в лютата борба.
А халът ни ще заприлича
хептен на приказна съдба.
Мъждука пламъче в душата:
ех, само да запролети -
изстрелвам западно жената -
там някой долар да спести.
Алъш-вериш. Така е просто!
Я виж Соколов! Че и Костов…
КОРАБОКРУШЕНИЕТО
Корабът потъвал… Няма страшно -
капитанът е сред нас в нощта!
А моряците? Ех, какви апаши
имаше доскоро тук на щат!…
Скриха ги спасителните лодки
от миражния ни молещ взор.
Пътници сме - от почуда мокри.
А към онзи свят - дал Бог простор…
Небеса! Пристига чужди кораб!
Капитанът - с почест е прибран.
Но как да спасяват толкоз хора? -
Празникът не може без курбан.
Тях поне и утре ще ги има -
без народ, но пак с осанка горда.
Океан житейски. Нощ незрима.
Борд. И всички пътници - зад борда…
В ИМЕТО НАРОДНО
Лъгаха ни безогледно ненаситните кумира.
Крадоха, гуляха, ето - вижте ни сега сеира!
Устроените съветват: - Преустройство ни е нужно.
Незабавно! Погледнете капитала! Вярно, чужд, но…
Икономика пазарна - те това е, бате, пътя.
Знам ли, може да е харна, но ще дойде на гърба ти…
Те напълниха на запад с доларчета всички банки.
Лапали са - пак ще лапат. И ще си седят на сянка.
А добрата кака Пена преустройство как ще прави -
българският лев на село вързала с пет възли здрави?
То за хляб ли, за цървули ли? - Все не стига и не стига.
Но дано даде мамули Господ! Има дечурлига…
Бай Никола във завода за квартира ще докара.
Той човек е от народа и е свикнал на попара.
Важното е да останат западните милиони
за онез - богоизбраните. Ще потрябват пак за “трона”.
Че то, в тази бъркотия май за кокала се бори
всеки - тия и ония. Днес - отдолу. Утре - горе.
И все в името народно - речи, митинги - не стихват.
Всичко - в негова изгода! Той… дълга им плаща
с лихвите.
КАКТО Е ТРЪГНАЛО…
В името народно ядоха и пиха,
и в разкош живяха толкова години!
Не социализъм - замъци градиха
за отроци свои, близки и роднини.
В името народно ядоха и пиха -
всичко позволено бе за тяхна милост.
В западните банки в долари спестиха
святи идеали, наша пот и сили.
В името народно ядоха и пиха.
Но всички еднакво и това не могат. -
Подивяха някои и се разделиха.
От човешка завист. Пътищата - много.
В името народно пак ядат и пият.
А дори “народна” махнаха от герба…
За власт се боричкат. Тежко хоро вият.
Зяпа ги посърнал цял народ от шерпи.
В името народно си ядат и пият.
Сини и червени. Халът ни - чер пъкъл.
Перчат се. Решават. С лека ръка трият.
Не дай, Боже, от тях
друг цвят да се пръкне!
