Димитър Данаилов

Разкажи ми в тази лунна нощ
за живота, който си преминал.
Повери ми с мъдри думи всичко -
без да скриеш нещо ти от мен.
Повери ми страшната си тайна,
дето твоята снага разтърсва.
Цяла нощ ще слушам твоя шепот -
до зората няма да заспя.

В миналото тук било море -
има отпечатъци от миди.
Страшна рибна гробница под тебе
сондите очаква може би.
Няма сили моят ум да вдигне
страниците тежки на земята.
В пластовете може би е скрита
тайната на твоята съдба.

Ти оплака не един борец
и затуй очите ти са тъмни.
Болката от много страшни рани
с много черно вино упои.
Много верни синове отгледа,
да ги видиш после на бесило.
Левски си посрещал и си слушал
просълзен апостолската реч.

… Разкажи ми в тази лунна нощ
за живота, който си преминал.
Повери ми с мъдри думи всичко -
без да скриеш нещо ти от мен.
Искам като син да те обикна,
искам като син да ме обикнеш
и затуй не искам да остане
нищо скрито в нашия живот.

1959 г.