Денчо Владимиров

Фейлетон

Още в самото начало на нежната революция в България бе задействан план за спасяване на паразитния соцактив и възпроизводството му в нов образ в условията на възкръсналия като вампир с генно инженерство отвън Капитализъм.

В мътните потоци на раздържавяване, приватизация и реституция започна нещо невиждано в 14- вековната история на българската държава: целият партиен апарат на страната се преобрази във фундамент на новия български капитализъм и се окопа в бизнеса, довчерашни блюстители на социализма от специални и неспециални служби масово изпълваха вузове с открити в тях юридически факултети и за кратко време малка България оглави класации в света по бройлерни съдии, адвокати, прокурори, юрисконсулти, нотариуси, частни съдебни изпълнители - така се роди новата злополучна капиталистическа юриспруденция, която се оказа юрушпруденция.

И тя започна да управлява живота на ошашавения от метаморфозите народ.

Все по това време лафкаджийки ставаха министри, манекенки - депутатки, магазинерки - собственички на художествени галерии, голяма част от паразитния соцактив сътвори и днешния уродлив издателски бизнес /в малката ни България издателствата до това лято бяха над 3000!/ .

И пак с помощта на Книгата стана спасяването на голяма част от бившия обслужващ соцактив - множество бивши ненаситни лапачи на народната софра и техните сродници до десето коляно се изпокриха зад дуварите на библиотечните сгради и институции!

И за да не припарва вътре някой чужд, си уредиха лобистки закон: не може да работиш примерно в Регионалната библиотека в Пловдив като библиотекар, ако ще да си с десет висши филологически образования , трябва и да си изкарал още с години магистратура в библиотечния институт, единствено намиращ се в София!

Макар и побелял като библиотекар - учи и на стари години, плащай за влакове от Силистра до София, за скъпи хотели и семестриални такси…

По силата на въпросния закон трябваше да отпаднат и доста прекарали десетилетия библиотечни труженици. Прогонени, както е бил прогонен някога от библиотекаи Пенчо Славейков …

Ако не щеш да се доучваш - и Вазов да си, и името да ти е на фасадата на пловдивската библиотека, пак няма да попаднеш в една специална тетрадка за допустими кандидати за работа в храма на книгата…

Това е пловдивски принос в библиотечната наука! Не заявяваш, както е по закон, вакантните места за кандидатстване в трудовата борса - а си къташ кандидати в тетрадка!

Така, в тази срамна тетрадка не е попаднала и отличничка филоложка от Пловдивския университет, прогонена брутално от ректор феодал след… 11 години работа в академичната библиотека.

Аргументът за отказ на директора на пловдивската библиотека бил, че опитната дълголетна библиотекарка нямала в изискуема добавка и …софийска магистратура! Така в крепостта не бил допуснат външен човек. Уродливо, нали?

Както е уродливо и това, че от дълги години магистър по библиотекознание работи в пловдивската библиотека не като библиотекар, а като… портиер!