Иван Енчев

Сегашните български „памперс-бебета” се закърмят с такава поамериканчена физическа, икономическа и духовна кърма, че след време ще се срамуват от дядо Вазовото стихотворение „Аз съм българче”.

Ако все пак им се наложи да го учат наизуст, то ще бъде в английски /USA/ превод. Майтап няма!

Американоманията така е завладяла очите и сърцата на мнозина днешни българи, че те се срамуват дори от кръщелните си български имена. Кълчат езиците си с какви ли не чуждопоклоннически словосъчетания, които нямат нищо общо с изконната славянска реч на българина.

Нека само за минути да послушаме някоя от програмите на българския национален информационен и развлекателен небосклон и ще се уверим с какви българо-английски бисерни имена са се сдобили нашите „поп”-ове, „ди джей”-си и нам какви си прехвалени „звезди”.

Подобна е и телевизионната ни картина. Да оставим за момент вулгарната лексика на безкрайните телевизионни сурогати. Нека да послушаме вездесъщите реклами! О, времена! О, нрави!

Защо са тези изкълчени названия на нашите фирми?! Слушаш, гледаш и не можеш да разгадаеш що за куча марка са такива наименования, които не са ясни нито на нас, простосмъртните българи, нито на тях, ония великозападни „спасители”.

А господата предприемачи /и търговци, и производители, и духовни радетели/ баш с тая езикова каша се перчат и си мислят, че ще шашнат целия свят. И той ще се юрне презглава да даде мило за драго за техните стоки и услуги, та да им напълни гушките все с отбрана валута.

Полатинчихме не само езика, но и писмеността си, дето е най-голямата ни национална гордост. Това вече едва ли някога ще ни простят идните трезви български поколения.

Ами порнонашествието във всички сфери на живота ни: в политиката, в морала, в търговията, в производството, в науката, в любовта. О, тука еша ни няма! Надминахме ги самите американци. Останаха, горките, далече зад нашата балкано-азиатска голотия.

Срам не срам, ще споменем и с настъплението на наркотиците в живота на днешния българин. Преди демокрацията криехме от обществото и този вносен „подарък”. И чумата на века криехме - спина.

И корупцията криехме. И престъпността. Не, не! Вече нищо не може да заблуди някого, че нашенската родна престъпна сган не дели мегдан със западната, дето непрекъснато ни я пропагандират и в пресата, и в телевизията, и в киното, и в театъра, и в литературата.

Ние открай време си я имаме тази българската традиция най-добрите ученици да задминават учителите си. Баш от това най-много трябва да се страхуваме, я! Да не надминем западните си професори по престъпност.

Днес кой ли не се бие в гърдите, че е честен предприемач. Добре бе, нека е тъй! Но се оказва, че и при пазарната икономика трябва да се спазват строги правила. А тъкмо тия прехвалени правила диктуват хората да се отсеят на богати и бедни.

И ние бързаме се поучим пак от нашите западни „приятели” - няма къде да отидем.

Поскъпяват ни водата и хляба - мълчим! Удвояват ни цената на електроенергията - мълчим! Удесеторяват ни цените на олиото, сиренето и месото - пак мълчим. Направо онемяваме!

Е, това е най-сигурният признак, че от ден на ден все повече узряваме за истинското ни бъдеще. И то ще дойде, сигурно няма да ни се размине!

С кражби и изнудвания едни ще станат много, ама много богати, пък други /почти целокупният български народ/ ще станем бедни, ама съвсем бедни.

/Моля се Богу: дано обедняването ни е само материално, а не и духовно/.

Така ли ще се изравняваме с прехваления Запад? С кое негово най-затънтено кьошенце???