ХАСКОВО
Рекичка с осемнайсет моста,
пет ресторанта, две кина.
На юг - рисувана със проста
боичка - синя планина.
Полето - глинена тетрадка,
изписана открай докрай.
История - епично кратка:
Иван-Асен и Ана Май.
А между тях в една пътека,
просечена със кръв и труд,
скриптят хиляда колелета,
върви керван. Керван с барут.
Вървят червените сватбари.
Гърми керванът им червен.
И девет порти се отварят
пред тях в един девети ден.
Рекичката със песен проста
отнесе тези млади дни
под свойте осемнайсет моста,
под четиридесет звезди.
Тя все така тече надолу,
но с други образи тече:
два гълъба, една топола.
Под тях - момиче и момче.
Град като град. Река, театър,
пет ресторанта, две кина…
Пейзажът свършва по-нататък
с червеноземна равнина.
И точно тя го различава
от всички други градове.
Лежи във тази пръст кафява
кръвта на десет векове.
И ако ровнеш с проста пръчка
и плуг червената й глеч,
ще найдеш или петолъчка,
или Иван-Асенов меч.
