ТРОХИ
ТРОХИ
Среднощните си чернови
изхвърлям всяко утро -
в кофата с отпадъци домашни.
Такава участ май че заслужава този труд, но
с душа, политнала за чудо, аз ще
изравям от трохите на надеждата всивишна
зрънца от обич, песните с глаголи
на радостта,
човечност от живота си излишен.
С перо, додето блъскам в своята бразда.
СКИТНИЦА
Тази скитница-кръв в рода ни!
Откъде се е взела?
От Балкана ли слязла е
или от Изток дошла е на стреме?
И световният вятър
я развява световно.
В Германия нейде баща ми умря,
запиля се в Америка брата,
леля в една съседна страна
старостта си оплаква…
Само мама, обходила седем страни,
вярна на къщата стара остана.
И неверник самотен,
в свои и чужди места -
аз не зная къде съм.
На една крива софра вече ни Бог,
ни Цар би ни събрал.
ПОБЕДИТЕЛИ
Но защо спотаени -
без фанфари, конски опашки и гръм?
Очите им - от стъкло.
И няма го оня вик на екстаза
и нямат вид на доказани -
да не би някой да ги е унижил.
Те пристигат, осъдени от себе си -
кой друг би могъл да ги съди!
И без да са чели Кавафис,
а Рим се тресе от страх,
те дойдоха наистина.
Бог да ни пази!
И тях.
