Или забравен ли е Петко Тотев?

Елена Алекова

Преди седмица-две прочетох статията „Петко Тотев - забравеният даровит труженик на словото” на Продрум Димов (вж. в. „Дума”, прил. „Пегас”, 19.05.2023, бр. 94, с. 9). Приветствам идеята на автора да повдигне темата за забравата в нашата литература.

А още повече ми допада това, че ни подтиква да си спомним пак и пак за личността и творчеството на големия литературен критик и историк Петко Тотев, който ни напусна на 23 юли (а не на 13 юли, както Пр. Д. е посочил!) 2017 година.

В живота на Петко Тотев има удивителни съвпадения, а сред тях най-интересните са датите на раждането и смъртта му, затова съм ги запомнила. Той е роден на 12 януари (1932). Датата почти съвпада с рождената дата на Алеко Константинов - 13 януари (1863): просто някакви часове ги делят от чистото съвпадение. А на 23 юли (2017), датата на смъртта му, в Софийското гарнизонно стрелбище през 1942 година е разстрелян Никола Вапцаров. И тук - просто някакви часове…

Към това - в многотомното си литературнокритическо и публицистическо наследие Петко Тотев е отделил своите изследвания върху творчеството и на двамата в самостоятелни книги: за Щастливеца - „Алеко Константинов” (1977, второ издание 1990), „Е, ами кога ще живеем?” (2013) и „Пътеки към Алеко” (2015); за Вапцаров - „За него - Живота” (1983) и „Бих влезнал във взривна ракета” (2014).

Продрум Димов е пропуснал да спомене също така два значими факта от биографията на Петко Тотев: в периода 1973-1990 г. той е заместник главен редактор на вестник „Антени”, а през 1979 година, като такъв, е вдъхновител и съосновател на Кирило-Методиевския вестник „За буквите - О писменехь”.

* * *
„Петко Тотев - забравеният даровит труженик на словото”. Очаквах статия под такова грандиозно всеобхватно заглавие да не завърши с изброяване на книгите на писателя, издадени само до 2007-а, защото фундаменталната част от неговото творчество излезе след това. И всичките - в издателство „Нов свят”.

В периода от 2013 до 2017 година, докато беше жив, писателят издаде забележителни книги и многокнижия, които в определен смисъл преобърнаха представите ни не просто за него самия, за мнозина от авторите, за които пише, за съвременната българска литература, но и за българската литература въобще - от появата й през ІХ век до наши дни: книгата за Алеко „Е, ами кога ще живеем?” (2013), за Васил Априлов „Априловски страници” (2014, заедно с Петрана Колева; необходимо е тук да се припомни и това, че през 2009 г. благодарение на Научноинформационен център „Българска енциклопедия” излезе от печат енциклопедичният труд на Петрана Колева „Априловски свод”, чийто отговорен редактор бе Петко Тотев), книгата за Вапцаров „Бих влезнал във взривна ракета” (2014), и отново за Щастливеца - „Пътеки към Алеко” (2015), двукнижието със статии за съвременни български писатели „Отгласи” (2014), и невероятното, солидно като обем четирикнижие „Единословия български” (2016).

Тъкмо чрез „Единословия български” Петко Тотев разби „матриците” и моделите, които представят старобългарската, възрожденската и съвременната българска литература „като отделни окръзи, наложени с някакво административно деление”.

В неговото виждане литературата от възникването й преди векове до ден-днешен е една и единна. Той беше сигурен:

„Връзките на времената са проблем. Кой знае защо си представяме старобългарската култура, Възраждането и съвременността като отделни окръзи, наложени с някакво административно делене.

А дълбочината на културния пласт по нашите земи ще ни съсредоточава занапред върху връзките и срещите, върху културните токове, които минават от столетие в столетие и от страна в страна - без граници и ограничения или въпреки ограниченията. Наистина по възрожденски.

Когато се говори за начало, това не означава на всяка цена противопоставяне срещу нещо предишно. Началото може да бъде и особено акцентирана, подчертана, актуализирана връзка на епохи, събития, личности”.

И това променя всичко.

Но Петко Тотев не спря дотук, а с проникновени съпоставки и асоциации съизмери и съпостави българската литература със световните литературни образци от близки и далечни времена.

В това отношение за него времето като физическа величина като че ли не съществуваше. Той се разхождаше свободно във вечността и пред красивия му ум вековете изглеждаха само като врати към различни времеви зони, където го чакаха несметни богатства. Духовни богатства.

* * *
След като Петко Тотев напусна живота Петрана Колева, неговата съпруга, продължи съвместната им работа над публицистиката му и за има-няма година бяха издадени пет внушителни по обем книги от поредицата, назована от него „Писано за мнозина”: „Ръкотворни и неръкотворни” (2017, 524 стр.), „И културата е дом” (2017, 548 стр.), „Устойчиви злободневия” (2018, 528 стр.), „Напечатано в „Жарава” (2018, 410 стр.) и „Попътен вятър” (1918, 520 с.).

В тях е събрана цялата му публицистика, разпределена по основни теми - екология, екология на културата, актуални злободневия, прераснали в устойчиви, публикуваното във вестник „Жарава”, орган на Българския антифашистки съюз, и пътни бележки от пътуванията му по света.

Макар и под различни заглавия, петте публицистични книги на Петко Тотев, подобно на „Единословия български”, имат единно и цялостно звучене, главно заради удивителната способност на Петко-Тотевия ум да наблюдава, анализира и обобщава някак извън- или по-скоро отвъдвременно.

Затова при Петко Тотев някогашни събития (отпреди 1989 година дори!) звучат днес неочаквано актуално. Този удивителен човек наистина имаше непосредна връзка с оня единен български „духовен генофонд”, за който говори в книгата си „Ръкотворни и неръкотворни”:

„На съвременно мировъзренческо и творческо равнище дейците на историята, културното строителство, националната идентичност не се побират вече в хронологични таблици, в периодизации на средни и нови векове, а все повече се сливат в единен „духовен генофонд”, ако е възможно подобно понятие. Но то все пак дава известна начална представа за кръстопътя и промените в понятията „старо” и „ново”.

Същевременно, за да задържа Петрана Колева към живота (по това време тя вече почти не можеше да ходи), й предложих да издаде книга за Петко Тотев, като покани да участват в нея негови приятели и колеги през годините.

Когато я подготви за печат в края на януари 2019 г., тя ми се обади по телефона: „Свърших всичко. Няма какво повече да правя…”. Ден-два след това - на 29 януари 2019 г. - тя също си отиде от живота.

Тогава реших книгата да бъде посветена на двамата и към подготвените от нея 83 текста поръчах и издирих още тридесет текста.

И така, книгата „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева” излезе през 2020 година също в издателство „Нов свят”.

Предвид разностранните текстове, книгата е разделена на три части: „Литературна критики” (35 статии, отзиви, рецензии, портрети), „Спомени” (43 текста) и „Разни” (35 текста). В нея участват над 50 автори - писатели, учители, журналисти, общественици, сред тях: Велин Георгиев, Никола Инджов, Иван Вандов, Крум Григоров,Драгомир Шопов, Калина Канева и Георги Чаталбашев, Банко П. Банков, Борис Данков, Атанас Звездинов, Пенчо Чернаев, Снежана Тодорова, Николай Големанов… Пиша тия имена и цифри, колкото да се види мащабът на незабравата на Петко Тотев и Петрана Колева след смъртта им.

За тази незабрава способстват и десетките статии, репортажи и отзиви за тях, както и лирически посвещения, публикувани по-късно (между 2017-2023 г.): главно в електронното списание „Литературен свят”, но и в сайта на Съюза на българските журналисти и сайта на Съюза на българските писатели, както и във вестниците „Дума”, „За буквите - О писменехь”, „Ехо” и регионални издания в Габрово (в. „100 вести”, „Габрово Daily”…), доколкото и двамата са родени там.

Отразени са и в книгите на Пенчо Чернаев „Портрети и позиции” (2017), на Сидония Пожарлиева „Многоцветен свят” (2017), на Велин Георгиев „Живак от счупен термометър” (2017) и „Аз не съм дотука” (2018).

В същите издания са публикувани литературнокритически творби на Петко Тотев и Петрана Колева. Във връзка с 90-годишнината на Петко Тотев например през 2022 г. електронно списание „Литературен свят” обнародва поредица от девет статии на Петко Тотев за старобългарската литература.

Не на последно място бих искала да припомня, че в годините след 2017-а приятели и почитатели на българската литература сме се събирали, за да отбележим една или друга паметна дата, свързана с това уникално семейство.

На 27 ноември 2017 г. Национален литературен салон „Старинният файтон” (съвместно със СБЖ) проведе вечер на Петко Тотев; на 7 декември 2017 г. Национален литературен музей и къща музей „Никола Вапцаров” организираха литературна вечер, посветена на Петко-Тотевата книга „Бих влезнал във взривна ракета…”; на 25 февруари 2019 г. отново НЛС „Старинният файтон” направи вечер в памет на Петко Тотев и Петрана Колева; на 27 октомври 2020 г. (съвместно със СБЖ) премиера на книгата „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева”…

Откъде знам всичко това, ще попитате. Бях от близките им приятели, подтикнах Петко да събере разхвърляните из периодични издания свои статии, студии, отзиви, Петрана ги набираше, а аз ги подготвях за печат. И така - докато не издадоха всичко.

Книгата за Петко Тотев, оставена от Петрана, прерасна в мое съставителство в книга за двамата. Срещите във Файтона (съвместно със СБЖ) бяха по моя инициатива и присъствах на литературната вечер в къща музей „Никола Вапцаров” като служител в НЛМ, където впоследствие заедно с д-р Николай Големанов, един от най-близките приятели на семейството още от деца, предадохме техния архив.

* * *
Дори само гореописаното, макар да обхваща само онова, в което лично съм била замесена (допускам, че и други хора в други градове са организирали прояви, за които не знам), мисля, е достатъчно, за да опровергае твърдението, че Петко Тотев, а с него и съпругата му, са забравени.

Но и съм наясно всъщност, че въпросът не е в забравата, а в акцентите, които се поставят на дневен ред в българското общество, в частност в литературата.

Текущият литературен живот поначало е съсредоточен главно около събитията и героите на деня. Какво да се прави: временното - на времето, а вечното - на вечността… ако перифразираме добре познатото: „кесаревото кесарю, а Божието Богу”.

Друг е въпросът, че днес лесно издигаме в култ разни антигерои, които в съчетание с личната им бруталност, агресивна реклама и самореклама изместват истинските герои и стойности настрани.

Ето, колко вече време ни занимават с един средностатистически писател, насмогнал умело да се впише в съвременната либерална конюнктура (бълвайки романи, пълни със социалистически реализъм, само че с обратен знак!), овладял до съвършенство изкуството на рекламата и саморекламата, който, на всичко отгоре, се накичи наскоро с международна литературна награда.

Страх ме е да пусна телевизора или гугъла да отворя - отвсякъде пердашат в упор интервюта с него и за него новини: какво казал, какво мислел, как погледнал, къде бил, защо и тъй нататък. И дори документален филм скалъпиха, седмица след като го отличиха (кога успяха или… просто… наградата е била предизвестена!).

А Петко и Петрана… Те живееха - само допреди няколко години - изключително скромно и тихо, далече от прожекторите и шумотевицата на деня. Така присъстват и днес в нашето духовно пространство. Скромно и тихо.

Въобще… шумът не е характеристика на голямата литература. И рекламата не е, нито наградите.

С времето временното си отива. Ще отфучи и нашият антигерой с него, колкото и да го разнасят по фейсбуци, амазони, инстаграми, гугъли.

А Петко Тотев и Петрана Колева ще останат в безсмъртната българска памет като строители на България, Държавата на духа, която са ни завещали поколения апостоли и мъченици на нашата словесност.

28-31 май 2023