Ваня Душева

ПОСЛЕДЕН РАЗГОВОР С МАМА

- Изметох двора, мамо!

- Угасват очите ми,
денят ми се стъмни.
Вече нищо не ми трябва.
Хайде, хайде… - каза тихо мама.

И се скъса пъпната ни връв.

Зейна болка.

Най-мощният вик е беззвучен.

* * *

Никога не изживях
напълно радостта,
но и болката докрая…
Наполовина себе си живях.
Живях за всички,
на които трябвам.
Докрая радостта и болката им
беше моя.

* * *

Бялата риза
ми прилича.

Всеки ден живея
като за последно.
Истински живот.

* * *

Не знаех,
че този живот
боли.
Боли от първата
глътка въздух
до последното
издихание.
Боли с първата
смърт на близък,
боли страхът
от следваща
раздяла завинаги.
Радостта е в първите
три години…

* * *

Живея в „минало време”,
днес е моето бъдеще.
Няма ме в моя живот.
Сън е!

* * *

Избухна земята в зелено
след ситен пролетен дъжд.
Кацна щъркел във двора.
Телефон иззвъня:
- Роди се момче!
И всичките птици вкупом
запяха.
Земята изпъна снага
по-силна, по-плодородна,
спокойна.
Момче се роди!
Щъркел кръжи над земята
и разнася вестта.

* * *

Всеки тръгва по своя път.
И аз тръгнах -
трънест и усоен, каменист,
с дупки, на места дори със рози.
Моят път!

НЕ НАРОД, А…

Минута мълчание.
Минута покой!
Сирената вие гробовно
и клаксон ръмжи -
колата с храната за обед.
Сирената вие.
Клаксонът не спира.
Шофьорът - сърдит.
Минутка покой.
Само минутка!
„Жив е…”
Кой?

ПОЛЕТЪТ НА МУХАТА

Да предвидиш
в коя посока
ще литне мухата,
за да насочиш
отворени длани
за ръкопляскане.

КАРТИНА

Дюлята така е
вплела клони
в бялата роза,
че се чудя
розата ли плододава
дюли
или дюлята
е разцъфтяла
роза.

* * *

Всяка сутрин
се връщам във времето.
Моето време
отреден ми живот.
Оная рокличка бяла
със сини точки
и голямата панделка
на дългата плитка -
мама беше ги шила.
После първата чанта
с първи тетрадки
и радостта ми голяма.
И букети от детски очички
във първи учебен ден -
подадох всички
на мама.

Всяка вечер дишам
дълбоко
да усетя аромата
на мама,
ръцете…

Но… дъщеря ми се сгушва
във мен
и гали ръцете ми.