Нина Кечатова

превод: Иван Антонов

***

Мълчаливо ще оставя аз на масата ключа,
без звук във тази тишина кристална…
Моля те мълчи, тъй както аз мълча,
тръгнала си… и простила ти навярно.

Ще оставя болката и безизходния й път,
дето тъй отдавна прокървяват рани.
Да нелек ще бъде другият ми път,
не безоблачно небето ми ще стане.

Моля те, на раменете ми не слагай ти
твойте горещи, но нетоплещи ме длани!
Повече не мога да прощавам - ти прости!
Нека всичко помежду ни спомен да остане!

О, светът не ще загине и ще свети светлината пак,
а природата сезоните не ще променя -
просто НИЕ няма да е общият ни знак
и ще бъдем: ТИ и АЗ, свободни във кънтящата Вселена.

Е, това е всичко. Звук в заключена врата
като изстрел празен по стената…
А аз тръгвам под чадъра през дъжда,
на поляните забързана в тревата.

——————————

***

Я молча положу на стол ключи,
Хрустальность тишины не нарушая…
И ты молчи… пожалуйста, молчи…
Я ухожу, прощаясь и прощая.

Я ухожу из болей тупика,
Где так давно не заживают раны…
Дорога эта будет нелегка,
Но без налётов прежнего тумана.

Прошу тебя - на плечи не клади
Негреющие жаркие ладони.
Я больше не смогу прощать - прости!
Пусть, наконец, всё в памяти утонет.

Не рухнет мир и не померкнет свет,
Сезоны не отменятся природы -
Исчезло “мы”, нас просто вместе нет.
Есть ты и я, и гулкая свобода.

Ну вот и всё. Щелчок в дверном замке,
Как выстрел холостой в проёмах ватных…
Шагнула в дождь с крылом зонта в руке,
Спеша по лужам в точках многократных.