ТОТАЛИТАРНО НАСЛЕДСТВО
Вече толкова години тоталитарното наследство около мен ми пречи ужасно да се сдобия с ново демократично битие, а оттам и с ново демократично мислене.
Ето, например, жилището, в което, така да се каже, живея.
Няколкото панелни плоскости, които са предназначени да ми осигурят домашен цивилизован уют, успях да си купя през тоталитарно време.
Даже и на теория вече не мога да допусна преместване в ново жилище, съзидано през демократично време, което да ми навява непрекъснато демократични помисли.
Спомен от тоталитарното време са ми и хладилникът, и пералнята, и електрическата печка, и телевизорът. Радиаторите ми и те са от тоталитарно време. Тъй като спрях парното поради невъзможност да изляза на глава с парните началници и цените им, сега радиаторите ми са само мил спомен от времето на социализма. Даже само като ги гледам някак ми става топло и през най-ледените дни. Казват, било някаква дифузна асоциация на човешкия мозък! Благодарение на тази дифузна асоциация изкарах вече двайсет и пет зими.
Но от друга страна със самото си присъствие радиаторите ми навяват и тоталитарни настроения. Изпадам в размисъл - как можаха янките и нас да ни смотат като индианците? Ами, че то днешните ни панелни квартали в градовете какво друго са, ако не резервати? За днешните ни села, де още са останали живи хора там, да не говорим, можем да го ударим и на рев.
Бойлерът в банята и той ми е от тоталитарно време. Като светне с червеното си копче ми напомня додемократичния период от живота на нацията ни. Искам и него да го сменя, за да не ми навява и той тоталитарни настроения, но нямам пари да си купя даже и нагревател, ако, не дай боже, се наложи да го подменям в тия времена…
Гардеробът ми и той си е чисто тоталитарно наследство.
Костюмът, с който ме виждате да ходя на погребения и сватби, е отпреди историческия Десетоноемврийски пленум.
Вратовръзките, ризите - и те са някъде от периода на последните партийни конгреси.
Обувките ми, които съм носил вече четиридесет пъти на поправка и обущарите ги приемат като много стари познати, и те са от 80-те години на мрачния додемократичен период на нацията ни.
Като погледна през прозореца - и там всичко ми напомня за тоталитаризма, в който живяхме като хора, което си е истина, няма да си кривя душата. Някъде към края на този тъмен период от живота на народа ни, както го определи онзи ден един бивш партиен секретар, асфалтираха тогава улиците в новия ни квартал и ги електрифицираха. Но за нещо повече не стигна времето, защото започнаха демократичните промени. Затова сега половината улица свети по социалистически, другата е в средновековен ренесансов мрак. Правилно го беше казал другарят Улянов - комунизмът е не знам какво си плюс електрификация на цялата улица или на цялата страна, нещо такова бе казал той и позна…
Да, това е положението и трийсет години след историческия Десетоноемврийски пленум …
Където и да се обърна, все още тоталитарното наследство е навред!
Както казват стари хора, това дето е било построено през социализма, пишмандемократите не могат даже само да го боядисат!
Затова сме принудени всеки ден да търпим и внуците ни да контактуват с тоталитарното минало и те, играейки си на остатъците от детски площадки, строени още преди животворния Априлски пленум.
Е, ще попитате все пак: толкова ли не можахте да се сдобиете пък и с нещо през светлото ни демократично настояще?
Да, сдобихме се.
Сдобихме се с нови чинии.
Купих ги от така наречения “Руски пазар”, в края на Пловдив.
Продаде ми ги един много мургав руснак със златен синджир на врата с думите: “Душа, я даваю тези чинии на тебя на келепир!”
Слагаме ги сега тези чинии на масата, ама пак колкото да се появи отново пред взора ни призракът на тоталитарното минало..
Все някое от децата ще се изтърве и ще каже: „Докога с тези постни яденета, бе мамо!? Кога най-после ще сготвите и с месце КАТО НЯКОГА?”
Ето това е положението.
Затова нямам демократично мислене. Моля за извинение.
